Датата 9 септември 1944 г. не трябва да бъде игнорирана, каквато тенденция има през последните години. Тя също така не трябва да бъде дефинирана като черна или положителна, защото злощастните последици от явлението 9 септември са факт. Историците показахме ужасните последици от нея, които не са отшумели и до днес. Политическите психолози трябва да обърнат внимание на феномена 9 септември, защото става дума за много дълбоки психологически промени, които българското общество преодолява много трудно. Това пише в анализ за БГНЕС известният ни историк проф. Пламен Павлов.

На 9. IX. започват вартоломеевите нощи на масови избивания на българския елит. Хубаво е, че няколко поколения българи след 10 ноември разбраха, макар и с големи колебания, че става дума за един военен преврат и най-вече за една чужда окупация, защото дори превратаджийският елемент в така наречената революция на 9 септември е също комичен. Министърът на отбраната ген. Маринов сваля сам себе си, а на следващия ден вече е главнокомандващ на българските войски.

9 септември е груб, брутален акт на чужда окупация – на окупацията на съветската армия. За това 9 септември е неразривно свързан с 5 септември, когато СССР абсолютно тенденциозно обяви война на България, която нито е воювала с него, нито е изпращала бойци на Източния фронт. Целта на тази обявена война беше България да бъде окупирана. Разбира се, западните съюзници също носят вина и ние не трябва да ги жалим.

С решенията на конференциите в Техеран и Ялта България и други страни от Централна Европа бяха хвърлени в устата на Сталин – в лагера на “мира и социализма“. Опитите на демократичната опозиция у нас да намери закрила от западните сили бяха неуспешни, с което не искам да кажа, че не е имало актове на съпричастност. За съжаление и до днес на Запад гледат на нас като на най-верния сателит на СССР/Русия – неща, за които ние нямаме геополитическа вина.

Лечението на травмите от 9 септември е по-скоро въпрос за психолозите, а не за историците. Българската нация е тежко поразена от наследството на тази дата, въпреки че това наследство до известна степен вече е преодоляно в информационен и образователен план. Днес никой няма да тръгне да тръби колко велик е Георги Димитров или Вълко Червенков. След 1949 г. хиляди са изпратени в лагери и изселени след смъртта на вожда Георги Димитров

Тоталитарното мислене в левичарски дух остава и се проявява в едни изключително изкривени форми, които продължават да се използват в българската политика. Една конкретна партия, БСП, продължава да се гордее с това наследство и отказва да се разграничи от него, защото то не носи нищо добро.

По-рано червената пропаганда и нейната обслужваща историческа наука говореха за национални катастрофи – Първа, Втора. На практика голямата национална катастрофа през ХХ век е 9 септември и станалото след него.

Предишните катастрофи от войните бяха преодолени малко или много от българското общество. След девети България загуби своя суверенитет и днес, когато някои кресливо говорят как сме зависими от Брюксел или Вашингтон, те забравят, че до 1989 г. бяхме подчинени на СССР във всяка една област – от армията до икономиката. До днес сме жертви на влияние, идващо от Путинова Русия и в парламента се виждат подобни зависимости. Енергийните проекти от т.нар. “Голям шлем“ са слугинаж към Москва. Трябва да скъсаме с тази политика и зависимости…

След 9 септември бе извършено чудовищно изтребване на интелигенцията, прогонване или физическо унищожение на всичко читаво от стария режим, без да казвам, че той е бил съвършен. Това са вартоломеевите нощи на масово избиване на хора, включително чрез т.нар. Народен съд, който е едно изключително черно петно в нашата история.

България няма Пражка пролет, защото всички, които можеха да се съпротивляват, бяха вече унищожени непосредствено след 9 септември. Репресиите у нас са изключително жестоки. Въпреки това у нас горянското съпротивително движение беше много по-многобройно и по-продължително от партизанското. Никой не се извини на горяните и до днес има информационно табу върху тях. От тях се интересуват историците и роднините им.

Една от най-пагубните за националното ни самосъзнание последици от 9 септември е отказът от националните ни идеали, особено от Македония. Ръководената от БКП държава допусна една жива част от българския народ да бъде откъсната. Отказът от Македония носи и до ден-днешен своите травми. Не трябва да се учудваме, че днес имаме проблеми. Ние се отказахме от нашите национални интереси в Добруджа, Западните покрайнини, Беломорието при положение, че толкова българска кръв е пролята за тези земи и толкова много потомци на бежанци от тези райони живеят у нас.

Не става дума за пропагандирането на великобългарски национализъм, а за една жестока травма върху националното ни самочувствие и самосъзнание. Тя бе нанесена от 9 септември и неговия интернационализъм, според който българският патриотизъм е любовта към СССР. Това беше закрепено и на законодателно ниво и беше абсурдно.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here