Silvana Comugnero

При липсата на инвеститори и финансова независимост от правителството, през последните години еврофондовете се оказаха основният инструмент, на който разчита местната власт, за да изгради или ремонтира публичната общинска инфраструктура – улици, градинки, паркове, площади, детски градини и училища.

Около две трети от публичните инвестиции в страната през последните четири години са направени с пари от Брюксел. Тази тенденция ще продължи и през следващите четири години, като през настоящия програмен период 2014-2020 г. предвидените средства за общините възлизат на около 8 милиарда лева.

При две нулеви първи години – 2014 и 2015 г., именно на избраните нови  кметове и общински съвети ще се падне задачата да договорят средствата и да започнат изпълнението на проектите. Дали са се справили, ще се разбере малко преди следващите местни избори през 2019 г. Причината е в новите правила, според които в средата на 2018 г. ще бъде направен преглед на изпълнението на проектите. Минималното изискване е поне 20% от предвидените средства за дадена община да бъдат реално усвоени.

Кметовете, които не са се справили с изпълнението на инвестиционната програма, ще бъдат санкционирани с намаляване на бюджета. Онези, които са успели, ще получат допълнителен финансов ресурс за своите общини.

Растеж за регионите с близо 3 млрд. лева

Макар че пари за общините са заделени по всички програми, “Региони в растеж” може да се нарече кметската програма, защото над две трети от бюджета й е отреден за местната власт.

За разлика от изминалия програмен период, сега  кметовете няма да се конкурират за парите, защото разполагат с определени бюджети. Така те ще играят ролята на междинни звена при разпределянето на средствата. Това ще става на базата на одобрена инвестиционна програма от управляващия орган, който на практика е Министерството на регионалното развитие и благоустройството

Схемите за договарянето на предвидените над 2.6 млр. лв. за 67-те града бяха отворени преди местните избори. Към момента обаче няма публична информация дали някой от настоящите кметове е внесъл в МРРБ инвестиционната програма за одобрение.

Заделените бюджети за 67-те общини са различни и са определени в зависимост от големината им, броя на населението, брутния вътрешен продукт, който произвеждат, както и усвоените европейски средства до сега. Разделени са на четири категории – столица (първо ниво), големи градове (второ ниво), средни (трито ниво) и малки (четвърто ниво).

Най-много пари са предвидени за София – 238 млн. лв. плюс резерв от близо 15 млн. лв., ако се справи с изпълнението на целта до средата на 2018 г.

Във второ ниво са девет големи града. Те са с три повече спрямо изминалия програмен период. Новите попълнения са Благоевград и Велико Търново, вкарани по времето на първия мандат на ГЕРБ и Видин – при правителството на Пламен Орешарски.

От градовете във второ ниво най-много средства получава Бургас – над 86 млн. лв. Община Бургас е сред лидерите по усвояване на средства през изминалия програмен период. Варна получава 84 млн. лв., а Пловдив – 81 милиона. Последният във втората група –  Видин, получава над 38 млн. лв., което е с десетина милиона повече спрямо водача във трета група Добрич.

В трето ниво влизат 29 средно големи градове. Тук са всички областни центрове плюс Казанлък, Асеновград, Горна Оряховица, Гоце Делчев, Дупница, Димитровград, Лом, Петрич, Свищов, Велинград, Карлово и Панагюрище. Техните бюджети варират от над 28 млн. лв. за Добрич до близо 15 млн. лв. за Панагюрище.

Прави впечатление, че областните центрове Търговище (17.7 млн. лв.) и Кюстендил (18.4 млн. лв.) са ощетени за сметка очевидно на по-силното лобиране на депутати и бизнес за по-малки градове като Казанлък (19.6 млн. лв.), Асеновград (19.3 млн. лв.) и Гоце Делчев (19 млн. лв.).

В четвърто ниво са 28 малки градове, които могат да използват парите само за енергийна ефективност на административни и жилищни сгради, като схемата за кандидатстване беше отворена преди местните избори. От малките общини с най-голям бюджет е Попово – над 12.3 млн. лв., а най-малък е на Ивайловград – над 4.1 млн. лв.

Около 3.5 млрд. лв. за води, отпадъци и чист въздух

“Околна среда” е другата програма, която може да се нарече кметска. Нейният бюджет от близо 3.5 млрд. лв. почти изцяло е предназначен за общините за изграждане на ВиК, системи за оползотворяване на отпадъците, по-чист въздух и за борба със свлачища и наводнения.

За разлика от “Региони в растеж”, тук общините нямат заделен бюджет и ще се конкурират по между си. Проекти обаче ще се финансират само там, където водната реформа е факт. Това означава на територията на една област да има само един ВиК оператор. Към момента Брюксел е дал картбланш да започне изпълнението само на четири водни проекта – Пловдив, Асеновград, Добрич и общия за Плевен и Долна Митрополия. В етап на договаряне са още пет.

Схемата за изграждане на компостиращи инсталации вече беше отворена за кандидатстване, но до момента все още нито една община не е внесла проект. Очаква това да стане през следващата година, коментираха от екоминистерството пред Mediapool.

За 232 общини още над 1.2 млрд. лв. по Програмата за селските райони

Общо 232 от всичките 265 общини у нас ще имат достъп до 1.2 млрд. лв. по Програмата за развитие на селските райони . Това са средствата, които се дават за обновяване на селата . Тези средства ще се разпределят между общините чрез конкурентен подбор, както беше и досега.

През последните години от Брюксел все повече се чуват гласове за приключване на грантовете по политиката на сближаване на регионите и насочване на ресурса към финансови инструменти. Така още над 1 млрд. лв. по линия на финансовия инженеринг ще бъдат инвестирани в градовете през следващите седем години. За целта с 370 млн. лв. от “Региони в растеж” се създават пет фонда за инвестиции. Регионалният министър Лиляна Павлова се надява този ресурс да бъде утроен с помощта на банките, които се очаква да поемат управлението на новите фондове.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here