Премиерът Янев не взе участие в срещата на президента Радев с министри по повод бруталното развитие на ковид кризата. Обиден или неканен, той умно си замълча. От администрацията на държавния глава банално обясниха отсъствието му със служебни ангажименти. В тъпото пояснение нямаше да има изненада, ако два дни по-рано самият Янев не беше признал, че правителството е допуснало някои грешки и той поема пълната отговорност за тях. Още два дни по-късно, след като Янев изчезна от медийното пространство, президентът Радев ни изненада с първото си смислено и съдържателно изречение в което посочи, че за него животът на гражданите е по-важен от изборния резултат и той бил готов да плати цената за всички битки заедно с министрите. Загрижил се и той – предизборно, пише журналистът Иван Ибришимов.

Иронията ми се дължи на друга част от същото изявление: „Предишните управляващи насадиха трайно недоверие към ваксините, които са най-надеждната защита срещу коронавируса“. Е, това вече не е просто нахалство. 

Това е изумително нахалство и простотия

Защото преди година и половина за Радев вирус нямаше. Имаше измислен от гербаджиите „щам Шипка“, за да му попречат да си дръпне речта пред хилядите дежурни патриоти на заветния връх. 
Защото и досега не е ясно дали самият той е ваксиниран или не. 
Защото назначи един непрактикувал лекар, изявен антиваксър и търговец на лекарства Кацаров за здравен министър. 
Защото същият министър имаше задачата не да се бори с кризата, а да унищожи професионално няколко именити лекари, които придобиха допълнителна популярност с работата си в националния оперативен щаб, а медиите взеха да ги спрягат като потенциални кандидати на новата опозиция за президент. 

Защото когато се определяше датата за вота президентът не чу прогнозите на експертите за развититето на коронакризата, а инатлийски се запъна като магаре на мост за своята дата и в името на своята победа. Защото вместо да спасяват държавата от надигащото се икономическо цунами, президентът и прилежащото му правителство задълбочиха политическата криза с фиктивния си неутралитет към работата на две провалени народни събрания, които явно не трябваше да излъчат нормален кабинет. Служебният, с малки корекции, трябваше да добута някак до изборите, което и става пред очите ни. 
Защото назначеният пак от него вътрешен министър Рашков вместо да подгони рециклираните мутри, криминалната измет и „корумпираните престъпници с бели якички“, се зае да респектира и профилактира предизборно набедените за противници на властта по места и поединично. 

Защото с нищо неправеното през целия си мандат, с размахания юмрук и чегъртането на партии и личности, със смехотворната си двойна игра между съюзниците ни в ЕС и НАТО от една страна и Русия от друга, с премълчаваната си международна изолация, с многократното погазване на конституцията държавният глава доказа, че е неспособен да бъде бъде истински президент на страната и на всички българи. Излиза, че пет години Радев играе единствено за себе си и сенчестите си кукловоди.

Кризата вика на помощ кризисния пи-ар

На Радев и двете му правителства им трябваше около половин година да стопират държавата. Добре, че завариха добра икономическа основа и стабилна банкова система за да не бъде съсипията пълна. Не е късно!
Но ако президентът си мисли, че хората не усещат взрива на цените, забатачването на пътното строителство и достигането на критичните предели в овладяването на хаоса около коронакризата, той фатално греши. И дано поне разбере овреме, че влизането му едва сега в безюмручен диалогичен режим е комично закъсняло. Защото

 смъртта вършее, 

проблемите продължават да се трупат, а времето независимо си тече.
Умните политици изпреварват въпросите, като им отговарят предварително с действия и само при необходимост с кратки експертни пояснения. Но за целта трябва да са предвидили, да са научили и да знаят за и от какво се теревожи обществото, а не какво им разказват блюдолизците наоколо.

Посредствените свикват уговорени от пиарите им срещи по мегдани или пресконференции по стряскащо време, опитват се да влязат в диалог с питащите без да схващат, че когато са закъснели диалогичният режим се превръща в обяснителен, а тогава журналистите /не мисирките/ винаги са с едни гърди напред.

Слабите, неспасяеми политици започват да се покриват, да шикалкавят, да отсрочват, да се опитват да печелят време. Те забравят, че в реалния свят, за разлика от света на фантастиката времето е еднопосочно и за тях изтича бързо. Точно колкото им трае мандатът.
До изборите остават… има – няма три седмици.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here