Нийл Питърсън е директор на Inside Track – организация, фокусирана върху разработването на практически проекти, които свързват културни и спортни събития с участието на гражданите. Ръководил е на международната дейност и доброволческата програма на Ливърпул – културна столица през 2008 година. В момента работи като стратегически съветник на редица Европейски културни столици и на градове кандидати. Нийл е координирал няколко успешни проекта за доброволческа дейност и икономика на посетители в други градове Европейски столици на културата. Старши гостуващ преподавател по култура и спортна политика и управление на събития в Университета за приложна наука в Куфщайн, Австрия.
- Проектът „Пловдив – Европейска столица на културата” все още не е приключил, но какви са впечатленията ви до момента като пряк наблюдател върху процеса на подготовка и реализация?
- Прекрасно е отново да съм тук в края на годината, след като бях за откриващата церемония и много се забавлявах. Разговарях с хора, които са гостували в Пловдив по време на летните събития и които споделиха, че градът е бил пълен с живот. Те бяха щастливи. Имах възможност да разговарям за общностите дейности, които се извършват не само в центъра на града, но и в кварталите и разбрах за реализираните чудесни инициативи. Последните няколко дни, откогато съм тук, видях чудесни изложби в Тютюневия град. Една от тях беше свързана с британски артист, която работи с етносите в „Столипиново” и която представя рисунки, базирани на съвместните уъркшопи. Градът е пълен с култура.
- Присъствахте ли лично на някои събития?
- Бях приятно изненадан от участието на читалищата. Видях откритата сцена, на която те представяха голяма част от проектите си. Останах очарован от интересното взаимодействие с Япония. Разгледах изложбата, която представяше уникални ритуали и традиционни японски изкуства.
- Кога Пловдив може реално да оцени ефекта от домакинството?
- Преди края на годината екипът на фондацията взе много добро решение да се покаже случилото се като добра практика и как това може да продължи във времето и да има устойчивост. Една от дейностите, в които имах привилегията лично да участвам, беше разработването на доброволческата програма. И съм безкрайно щастлив от факта, че в Пловдив има регистрирани 1800 доброволци. В Ливърпул тази доброволческа програма продължава и до днес, независимо, че градът беше културна столица през 2008 година. Надявам се, че и Пловдив ще направи същото и ще запази този потенциал. За целта обаче трябва да има организация, която да продължи транзитирането на програмата и да не позволи да се разпилее енергията. Няколко са градовете, които съумяха да запазят голяма част от своята дейност – Ливърпул, Орхус. Леуварден, който миналата година беше културна столица, също запази организацията с идеята да продължи да доставя културен продукт. Най-важното от всичко е да се учим от експеримента, практиката ни развива.
- От информацията, с която разполагате до момента, вярвате ли, че Пловдив ще влезе в този списък?
- Изглежда, че има добра воля за продължение и това е чудесно. За всяка европейска столица на културата се разработват поне 8 програми, които да имат много сериозно отражение върху развитието на града и ще е глупаво да не се използват тези знания. Експертите от организацията могат да пътуват и да споделят опит, както и да работят за устойчивост на проекта тук.
- Какво бихте казали на скептиците, които казват, че можеха да се реализират още повече инициативи и проекти?
- Трябва да мислим позитивно. Градът има ново галерийно пространство, прекрасни артисти, които се изявиха, налице е промяна в общностите. Броят на чуждестранните туристи е скочил с 40%. Интересът към Ливърпул се увеличи, след като той беше европейска столица. В началото хората се питаха защо трябва да посетят града, а сега намират смисъл, защото е бил културна столица. Надявам се това да стане и с Пловдив. В европейски мащаб вашето мото „Заедно” е изключително важно. Защото много места в Европа страдат именно от липса на чувство за общност, за принадлежност. Понякога е по-лесно да виждаме инвестицията в култура не като инвестиция, а като разход, но доверието, позитивизмът и щастието, които изкуството може да донесе, си заслужават. Не може да убедите всеки скептик, но по-голяма част от населението ще си каже, че има смисъл проектът да продължи.
