Теменужка Петкова
Теменужка Петкова

 

На днешното правителствено заседание беше разгледан  за одобряване  проект на Закон за предоставяне на помощ за изплащане на задълженията на „Национална електрическа компания” ЕАД. По този повод министърът на енергетиката Теменужка Петкова прави следното изложение:

Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, наистина тази точка от дневния ред е изключително важна. С подкрепата на този проект на Решение на Министерския съвет и на този законопроект ние на практика ще решим един от основните проблеми в „Националната електрическа компания”, който ние, за съжаление, наследихме.

Това е един законопроект, който е свързан с предоставянето на помощ за „Националната електрическа компания”, помощ която ще бъде предоставена от държавния бюджет, с която помощ „НЕК” да погаси своето задължение по арбитражното решение на Международния арбитраж във връзка с проекта АЕЦ „Белене”.

Тук искам да направя една кратка хронология на събитията за колегите, които не са навътре в проблематиката.

Това е един проект, който е стартирал през 2004 година с решение на тогавашния Министерски съвет за вземане на решение по принцип за изграждане на проекта АЕЦ „Белене”. Впоследствие през 2005 се взима решение за изграждане на този проект вече окончателно. Следва обществена поръчка, избрана е „Атомстройекспорт” за изпълнител.

На 29 ноември 2006 г. е подписано споразумение във връзка с изграждането на този проект, като в това споразумение страните, в нарушение на Закона за обществените поръчки, са се договорили, че ще водят преговори, в рамките на които ще подпишат договор, който да е свързан с инженеринг, доставка и строителство на този проект.

Този процес е продължил доста дълго време, така и до окончателен договор не се е стигнало. Близо две години са водени подобни разговори, подобни преговори, но договор не е подписан.

Независимо от това, че не е налице такъв договор, през 2008 година – на 5 ноември 2008 година, бившите двама изпълнителни директори на „Националната електрическа компания” подписват Допълнение №5, с което допълнение поръчват оборудването с дълъг цикъл на производство. Това оборудване е поръчано без да е налице съответно разрешение от принципала. Не е искано такова, не е и давано. Подписва се това Допълнение №5, договаря се цялото оборудване с неговата стойност, която е в размер на 673 милиона евро.

Непосредствено след това се прави и превод към „Атомстройекспорт” за аванс в размер на 84 милиона евро и така процесът става необратим.

В резултат на това решение, което двамата изпълнителни директори на „НЕК” са взели през 2008 година, става възможен и Международният арбитраж, който „Атомстройекспорт” завежда срещу „Националната електрическа компания” в Женева.

На 14 юни тази година Международния арбитраж се произнесе с решение. В това решение изрично е посочено, че целият този спор, целият този спор се базира именно на това Допълнение №5, с което „Националната електрическа компания” е поръчала това оборудване независимо от това, че няма договор. Независимо от това, че няма яснота как ще се финансира този проект, каква ще бъде крайната цена, на кого ще се продава тази енергия и на каква цена. Тоест, това се е случило без да е налице каквато и да икономическа обоснованост на проекта.

Международният арбитраж осъжда „Националната електрическа компания” да заплати оборудването, което „Атомстройекспорт” доказва, че е произвело в хода на самия спор.

Единият реактор, съгласно доказателствата, които се съдържат в арбитражното решение, е произведен на 100%, а другият – вторият реактор, почти на 90 процента.

Сумата, която „Националната електрическа компания” е осъдена да заплати с лихвите, към днешна дата са, цялата сума – главница плюс лихва, са в размер на 628 милиона 957 хиляди 596 евро.

До края на годината, ако това плащане не се извърши сега, а се извърши до края на годината, размерът на главница плюс лихва ще достигне 646 милиона 230 хиляди 132 милиона евро или това ще бъде малко над 1 милиард 200 милиона.

Ако „Националната електрическа компания” не издължи това задължение, което Международният търговски арбитраж е отсъдил, тогава ще са налице много негативни последици не само за „Националната електрическа компания”, но и за цялата енергийна система на страната.

На първо място, това решение е задължително за изпълнение. То не подлежи оттук нататък на обжалване от наша страна. Ние не сме го обжалвали, тъй като не са налице основания за такова обжалване по отношение размера на главницата.

Имаме претенции по отношение размера на лихвата. Тези наши претенции ние сме ги предявили пред Международния арбитраж, тъй като установихме, че е налице техническа грешка при изчисляването на лихвите, в резултат на която, според нас, тази сума е завишена. Но към настоящия момент няма произнасяне на Международния арбитраж и ние не можем със сигурност да знаем дали той ще приеме тези наши мотиви, които ние категорично считаме за основателни.

Ако този дълг по това Международно арбитражно решение не бъде платен, то тогава съществуват няколко основни риска.

Първият (и най-съществен) риск е свързан с трупането на лихви, които са в размер на 324 хиляди лева на ден. Тоест, на всеки три дни ние плащаме, по един милион „НЕК” трябва да плати. На сметката на „НЕК” се трупат по един милион лева разходи за лихви.

Отделно от това съществува много сериозна възможност „Атомстройекспорт” да иска обявяването на „НЕК” в несъстоятелност. Това означава два други риска, които възникват от това обстоятелство.

От една страна, обявяването на „НЕК” в несъстоятелност, автоматично ще стане причина задълженията, които „Българския енергиен холдинг” има съответно по двете облигации, изтеглени 2013 и 2016, да станат предсрочно изискуеми.

Сами разбирате, че това ще постави под риск цялата енергийна система на страната и нашата енергийна сигурност.

Това са основните рискове, които стоят пред нас като правителство, като общество, ако ние не изпълним това решение на Международния арбитраж.

Съществува, разбира се, и много сериозен риск „Атомстройекспорт” да предяви своята претенция и към българската държава, ако „НЕК” не се издължи.

Ние имахме няколко срещи и разговори с „Атомстройекспорт” по този повод, те са категорични, че трябва да бъде извършено плащане, макар и частично, което ще ни даде възможност впоследствие да водим разговори за съответно постигане на определени споразумения, но това, уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, е ситуацията, в която ние сме изправени днес. Ситуация, която води своето начало в далечната 2006 и 2008 година, но сметката дойде сега при нас и всички ние трябва да я платим, и аз моля да бъде подкрепено това решение на Министерски съвет и този проект на закон, който ние ще внесем.

 

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here