Рекордно ниска оценка за работата на парламента. Симпатизантите на “Продължаваме промяната” и “Демократична България” оттеглят подкрепата си за Радев. Сходна електорална картина като на последните избори.Това са най-общите изводи от декемврийското проучване на изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа”.
През декември се отчита рекордно нисък процент положителна оценка за работата на парламента – 9%, а над девет пъти повече, или 82% дават отрицателна оценка.
Малко над една четвърт (26%) пък оценяват положително работата на служебния кабинет. Сред всички партийни електорати отрицателната оценка за работата на правителството е по-висока от положителната. Изключение прави единствено БСП, сред чиито симпатизанти дяловете на положителна и отрицателна оценка са изравнени. С най-критични оценки за служебния кабинет са симпатизантите на ГЕРБ и “Възраждане”.
Отрицателните оценки за работата на президента вече няколко месеца превишават положителните. През декември 42% дават позитивна оценка, а 46% негативна. Ерозията в положителната оценка спрямо президента се дължи най-вече на оттеглящите подкрепа в последните месеци привърженици на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”.
Два месеца след предсрочните парламентарни избори електоралната картина в страната не търпи съществена динамика в сравнение с резултатите от вота през октомври.
ГЕРБ остава лидер с 25,8% от гласуващите.“Продължаваме промяната” държат второто място с 19,2% от гласуващите, на убедителна дистанция от ДПС (11,6%) и “Възраждане” (11,3%). БСП запазва петото място с 9% подкрепа от гласуващите, следвана от “Демократична България” с подкрепа от 7,3% и “Български възход” (4%).
“ГЕРБ излиза от политическа изолация. Има най-малко два индикатора, които говорят в тази посока. На първо място, от всички обсъждани варианти за съставяне на кабинет в рамките на това Народно събрание, няма нито един, който да не включва ГЕРБ.
Много трудно ми се вижда също така при евентуални предсрочни избори да имаме управленска конфигурация, в която ГЕРБ да не участва. Втори аргумент за постепенното излизане на партията на Борисов от политическата изолация е, че в рамките на действащото Народно събрание, практически няма мнозинство, гласувало за определен закон или решение, в което ГЕРБ да не участва. Те са хем в евро-атлантическите мнозинства за Украйна, еврото и прочее, хем в мнозинствата с БСП и ДПС за хартиената бюлетина например.
Трябва обаче ясно да си дадем сметка, че тези резултати дойдоха след дълъг период, в който ГЕРБ полагаше сериозни усилия да излезе от тази политическа изолация, давайки си ясно сметка, че това беше най-големият проблем за партията. Кандидат-президентът проф. Анастас Герджиков например беше част от този процес. Категоричното позициониране в евро-атлантическия лагер на партията беше втори и не по-малко важен елемент от този процес. Номинацията на проф. Николай Габровски за министър-председател също се вписва именно в тази линия.
Нещо повече – паралелно с процеса на излизане от политическата изолация на ГЕРБ, започна обратният процес в другия лагер – този на “Промяната”. Едно от най-значимите политически събития от последните два месеца е, че единният блок на лагера на “Промяната” се разпадна. БСП не може да бъде причислявана към тях. Като слушаме позициите на основни фигури в БСП, е трудно да преценим с кого по-малко иска да участва в управлението – с “Продължаваме промяната” или с ГЕРБ.”, каза политологът Димитър Ганев пред “24 часа”.
