Честит имен ден, Ваше Високопреосвещенство!

Преди да произнесе днес словото си, митрополит Николай получи поздравления за именния си ден от  името на цялата епархия от епископ Арсений. „Красиви слова, но моите слабости и грешки премълча,“ обърна се Николай към Арсений.

„Когато трябва да отвърна на този поздрав няма как да не видя моите слабости. Моите недостатъци. Моите немощи, които божията сила лекува. Не мога, защото знам, че Бог вижда и в тайните на човешкото сърце. Не мога да не ви призовава днес да се молите за мен,“ обърна се към всички в храма Николай. И даде за пример смирението, което основно е притежавал Свети Николай. „Без смирение няма покаяние.  Имаме пример на смирение, особено аз, който носи святото име на Св. Николай Чудотворец. Именно той е този пример. Затова всякога се обръщайте с молитва към този велик Божи угодник Св. Николай. Като чуете името ми, молете се за мен. Кажете „Господи, помилуй грешния раб Николай. Да ми даде крепкост, да вървя гордо заедно с вас, за да достигнем заветната цел на нашия живот- вечно спасение“, обърна се към миряните именникът.

Господи, помилуй грешния раб Николай!

Днес митрополитът говори за своите грехове и недостатъци. Коментарът по-долу е писан преди три години. Нищо не се е променило в отношението църква-миряни. Напротив, все по често излизат необорими доказателства за тежката зависимост на църквата ни, която е далеч от богоугодните дела, за които говори и и митрополит Николай.

Честит имен ден, Ваше Високопреосвещенство!

Днес искам да съм смирен и няма да кажа нищо против Църквата, още по-малко към Вашия владишки трон. Напротив, в този светъл ден Ви желая дълъг живот и един ден да се видите с бялото було на патриарх. Всеки владика мечтае за този ден и както обичате да казвате:“ Господ си знае работата“.

Знам какво си мислите за мен, а Вие знаете какво си мисля за Вас. Всъщност, не съм чул публично мнението Ви, но се досещам. Докато аз достатъчно съм драскал по въпроса и това сигурно ме прави жалък драскач във Вашите очи. Не се разкайвам и това няма да ви изненада. А и едва ли интересува някого. Ще продължа да драскам.

Не знам какво точно се прави на Никулден и защо се прави. Аз обикновено ям риба и пийвам с приятели. Такава е традицията. Ако има Николай, ще почерпи. Ако има и жени, съвсем ще му изтървем края. Ето, това правя и се чудя, ако попадна в изповедалнята Ви, откъде да започна с оправданията.

Но аз съвсем не съм важен. Напоследък и в църква не влизам. Важният сте Вие, защото на Вас се кланят и на Вас ръка целуват. Аз не бих го направил, защото не вярвам в платената вяра. Ако имам честта, бих целунал ръка на отец Иван от Нови хан. Така наивно си представям вярата. Дали някой ден той ще бъде обявен за светец?

Ето, питам ви днес, когато говорихте за чудесата на Чудотворния и как трябва са служи на Господ – с мъжество и честност, да не би отец Иван да върши нещо по-различно. И не е ли той днешния Чудотворец? За мен църквата е отец Иван. Мога да се обзаложа, че много хора мислят като мен.

Ваше Високопреосвещенство, със смирение отбелязвам, че вие сте представител на другата Църква. Тя е по-лъскава, по-жилава, устойчива на ветрове и бури. Тъй като денят е по-особен, няма да кажа по-лицемерна. И се държи на опорните точки от Никейския събор през 325 година. Точно там Чудотворец Николай обърсал един шамар на негодника Арий, който сеел ерес и богохулствал. Николай имал проблеми с колегите си заради шамара, но тази плесница поставя началото и изработва устоите на църковната аристокрация. И до днес на всеки опит тя да бъде разобличена, аристокрацията прегръща заветите на Никея. Затова другата Църква с такава ревност и с толкова любов обгрижва своите светци.

Ваше Високопреосвещенство, нямам дързостта да водя богословски спорове с Вас. Но не изпитвам никакви съмнения да Ви причисля към аристокрацията на другата Църква. Шамарът на Чудотвореца кънти в главата на всеки църковен аристократ от Вашия ранг. Той е вашият защитник, той е надеждата ви, че хора като отец Иван никога няма да имат ореол над главата си.

На този свят ден да говорим за другата Църква е нелепо. Тя сама говори за себе си. По-добре да чуем оня глас, който един ден чул Чудотвореца: „Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!“

Какво би станало, ако Арий не е бил сам срещу 318 достолепни отци на събора в Никея? Тогава дали Николай ще е имал куража да зашие плесницата? Заради нея през вековете са загинали милиони хора, за да пребъде църковната аристокрация. Това, изглежда е, богословски въпрос. А и се спори дали Арий е изял боя, или просто аристокрацията е имала нужда от един подвиг точно на този събор. Но си мисля, че ако Арий не е бил сам, хора като отец Иван имат повече шанс да бъдат канонизирани.

Ваше Високопреосвещенство, опитвам се да разбера, кое повече вреди на вярата. Дали чудотворците, които почитате, или Мадона, лейди Гага, гейовете, богохулниците. Знам отговора Ви и ми и любопитно да чуя какво мислите за чудесата на Църквата. Те част от вярата ли са? Защото когато група клети българи се удавиха в Охридското езеро, вината се стовари върху онези, които отидоха да гледат Мадона. Това е чудо на църковната аристокрация.

Когато поел Мир-Ликийската епархия Николай си казал, че заради новия си сан и мястото, което заема, повече от всякога трябва да живее не за себе си, а за другите. Неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска любов, изслушвал всякакви молби и оплаквания, давал помощ и съвет. С твърдост се застъпвал за невинните и обидените. И затова този светец е почитан като велик Божи угодник.

Ваше Високопреосвещенство, днес почитаме един Божи угодник, чието име краси владишкия Ви трон.Колкото и да се смирявам, трудно ми е да направя връзката между светците и църковната аристокрация, обсебила вярата и самите светци, но Вие много добре знаете как става и добре го правите. Не Ви съдя, да му мислят угодниците. Този угодник, зашлевил Арий,всъщност е поставил началото на една култура. Културата на угодниците. Църквата я разбира, както дяволът чете Евангелието.

Уважаеми митрополит Николай, когато днес говорихте за чудесата на Чудотворния и силата на вярата, не обърнахте внимание на този шамар. Той е фундаментален за вярата и морала на днешните угодници.

Николай, влез във всенародния подвиг!

Наздраве!

Един коментар

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *