Излизат някакви хора и започват да говорят без никакъв срам колко трябва да обичаме паметника на Альоша и как трябва да целуваме краката на съветските окупатори. Съветските, уважаеми руски агенти от „Съюз на русофилите в България“, които дрънкате глупости за някаква „хилядолетна дружба с Русия“. Дрънка ги пловдивският представител на съюза Николай Иванов и не му пука. Альоша е съветски паметник и гранитът му трябва да се срути върху главите ви, за да ви блесне, че той няма нищо общо с паметника от войната 1878 – 1879 година.

А за „хилядолетната дружба“ четете Левски, четете Ботев. Нали сте големи патриоти  и си ги окачвате по стените в кабинетите. Или не знаете, че онези, които ни „освободиха“, преди това обесиха Левски, тъй като той не искаше да бъде освобождаван.

Новият русофилски съюз се обявява против разрушаването на Альоша, тъй като кметът на район „Централен“ Георги Стаменов настоява за референдум по въпроса. Ами да направим референдум и да видим с колко любов е скрепена „хилядолетната дружба“.

От Альоша не бива и камък да остане. Ако бяхме свършили тази работа, новите учебници по история за 10.клас нямаше да се гаврят с жертвите на комунизма. Написаното там за периода 1944- 1989 година е заради наглостта и безсрамието на хора като тези, които сега се афишират като русофили и ни убеждават в историческото значение на окупаторските паметници. И в новите учебници е надвиснала сянката на Альоша. Затова и тези от новия русофилски съюз – били 20 души, но щели много да станат, имат куража да ни разказват приказки от съветско време.

И каква изненада – от движение „Че Гевара“ и Съюзът на комунистите в България настояват за обективното и безпристрастното представяне на социалистическата история в българските учебници. Пишат писмо до министъра на образованието учебниците да не се преработват, обвиняват го в манипулация. Привижда им се „политически натиск  при оценката на фактите, свързани с държавния социализъм от периода 1944-1989 г.“

Каква арогантност! Така е, защото обичаме окупаторите си.Харесва ни да насочат в главата ни шмайзер и да говорим ентусиазирано за „хилядолетната дружба“.

Комунистите са паникьосани, че историята на социализма може да бъде разказана достоверно.Русофилите са паникьосани, че искаме дискусия за съдбата на Альоша.

Никаква илюзия – няма как да има истинска българска история, ако Альоша ни виси над главата. Затова го бранят със зъби и нокти, на живот и смърт. Не искат да чуят дори за референдум. Те обичат Русия и Альоша повече от Ботев и Левски.

Как обаче стана така, че жертвите на комунизма и техните деца изгубиха интерес към миналото си. „Ако не ви пука за пролятата кръв, заслужавате комунистите да ви пишат учебниците“, написа художникът Моно Петра.


ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here