strah-ni-e-da-ni-anketirat-142790

 

Участниците в управляващата коалиция не само не губят, но дори и трупат известни електорални дивиденти, най-вече заради доминиращото желание в обществото за стабилност, при продължаваща дълбока ерозия в институциите и критично ниско доверие в съдебната власт. Това показват данните от януарското проучване на агенция “Алфа Рисърч”

Два месеца след формирането си, второто правителство “Борисов” се ползва с крехкото доверие от 24%, срещу 36% недоверие. Въпреки това 61% смятат, че то трябва да изкара пълен четири годишен мандат.

Възможностите и волята на държавата да изпълнява функциите си по защита на гражданите и прилагане върховенство на закона са поставени под сериозно съмнение. Най-критично ниско е доверието в съдебната система и вярата на гражданите, че тя може да гарантира равенство пред закона и справедливост.

Нараства неодобрението както към дейността на съда, така и на прокуратурата. Едва 8% от българските граждани вярват, че ако срещу тях бъде извършено посегателство, съдът ще направи всичко възможно извършителите да получат справедливо наказание. Същевременно, оценките за дейността на главния прокурор Сотир Цацаров, който преди година беше една от малкото публични фигури с положителен рейтинг, сега спадат до 11% положителни срещу 42% отрицателни.

 Първите стъпки  на правителството получават най-силна подкрепа от привържениците на коалиционните партньори ГЕРБ (55%) и Реформаторския блок (29%), но дори и между тях все още е налице взаимно недоверие и подозрителност. Симпатизантите на другите подкрепящи го партии – Патриотичния фронт и особено на АБВ – са по-резервирани към досегашните му действия, много по-критични и като цяло по-дистанцирани от управленските политики.

Към момента най-висок принос за утвърждаване на сложния коалиционен кабинет имат няколко водещи фигури в него с висока обществена популярност и одобрение. Това са премиерът Бойко Борисов, чийто персонален рейтинг след изборите тръгва нагоре (от 28% на 32%), министрите на ГЕРБ Лиляна Павлова (21.4%) и Томислав Дончев (18.7%), събиращият нарастващо одобрение министър от реформаторите Петър Москов (21.1%) и Ивайло Калфин (15.7%).

Сложният коалиционен формат засега е печеливш за участниците в него. Този въпрос стои и ще продължава да стои вероятно през целия мандат на правителството. Към момента определено може да се каже, че на фона на доминиращото желание за стабилност, участниците във властта не само не губят, но дори и трупат известни електорални дивиденти. ГЕРБ (23.2%) продължава да се ползва с два пъти по-висок електорален потенциал от БСП (11.4%), която спада до своеобразно електорално дъно. ДПС удържа традиционната си подкрепа от 7.5%, но при значителен спад на одобрението за неговия лидер Лютви Местан, което се затваря изцяло в рамките на движението.

Изразяваните от Реформаторския блок позиции по управленските политики по всичко изглежда се подкрепят от потенциалните му симпатизанти. В резултат, електоралната подкрепа за блока бележи лек ръст (6.5% от общия брой избиратели), а Радан Кънев постига удвояване на личния си рейтинг. Подкрепящите правителството Патриотичен фронт и АБВ също стабилизират резултата си, съответно на 5.1% и 2.9%, при по-висока популярност на техните лидери.

От партиите, подкрепящи кабинета, сравнително най-слаб електорален бонус извлича АБВ. Формацията стабилизира подкрепата си от парламентарните избори и дори леко изпреварва “Атака”. Популярността на лидера на АБВ Георги Първанов и на вицепремиера Ивайло Калфин, не води до увеличаване на подкрепата за партията, която няма много ярки парламентарни говорители и остава с не много ясна политическа идентификация.

Най-драстична промяна в последните месеци се наблюдава при “България без цензура” (представена в НС като “Български демократичен център”), която буквално “изпада” от електоралната карта на страната, а рейтингът на лидера й Николай Бареков се стопява наполовина (до 4%).

Обществото иска стабилност и пълен управленски мандат.

Въпреки крехката подкрепа за правителството в условията на сложна коалиционна динамика, управлението разполага с два съществени ресурса. Единият е доминиращото желание за стабилност – 61% от българските граждани искат кабинетът да изкара пълен мандат, срещу едва 13% настояващи за предсрочни избори. Тезата за четиригодишно управление застъпват не само симпатизантите на подкрепящите го партии, но и тези на най-яростните му опозиционни противници: 54% от привържениците на ДПС и 48% от тези на БСП.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here