botev_pametnik

На 6 януари и 2 юни казваме по нещо за Ботев. Обикновено  едно и също. Така правим и за Левски. А е хубаво в тези дни на почит и признание да мълчим и само да сложим по едно цвете. Нищо повече. Само че ние искаме да приказваме.

Бях провикиран от едно слово за Ботев и написах дописката “Моят човек Ботев”. Четящият словото доста ми се обиди, а на словото му нямаше нищо – с патос и чувство, като за национален герой. Но така се получава, че с подобни слова – каквито хората очакват, неглижираме героите си. С годините сме ги превърнали в портрети, които висят по кабинетите.

Та защо ” Моят човек Ботев”? Как, всъщност, трябва да се говори за Ботев?

Така се е случило, че към Ботев са посягали анархисти, комунисти, либерали и народнолиберали, демократи и радикалдемократи, републиканци и монархисти, националисти, фашисти. Всички припознават Ботев като свой идеологически баща.

Защото това е Ботев. Той няма съдбата на Левски да бъде общ, на всички. Битката е била за Ботев – чий да бъде. Общото между двамата е, че сме ги убили. Единият с въже на шията, а другият с куршум – в челото, в сърцето или гърба.

В определението „националист“, „национал“ нямало нищо лошо, както и в „социалист“. Цялата мръсотия идвала от тирето между тях.  С подобни спекулации Ботев беше краден и използван. На един му е нужен само поетът, на друг – публицистът. На един му е нужно словото, на друг – единствено делото.

През 1929 г. вестник “Български фашист” обявява, че Христо Ботев е “предтеча на българския фашизъм”, защото „той пръв възвести и умре за неговите принципи: международна солидарност и общочовешко благоденствие чрез национална свобода и национален възход, свобода и възход чрез дълг, меч,себежертване за националното благо, труд, социална правда и народно добруване.“

„Символ – верую на българската комуна“ го превръща в знаме на комунистите, макар че авторството на Ботев  върху този текст е оспорен.

„Гордо знаме ни е Ботев,

пръв учител Димитров“

Четяхме, че: „Ботевото „Символ-верую на българската комуна” става оня потребен, насъщен мост между българското националноосвободително движение и наследниците на великото народно дело – българските революционери марксисти.”

Комунистите му сложиха едно тире и Ботев  стана мост. Откраднаха го от фашистите. Каква съдба! Каква мръсотия!

А Ботев е нанавиждал подобни онанисти.  „Сифилис и онанизъм се разпространяват в нашия обществен живот – онанизъм  в науката и мисълта, онанизъм в литературата и журналистиката, сифилис и онанизъм в мозъците  на нашите цивилизатори  и водители народни“, пише Ботев в „Независимост“ през 1872 година.

Пише и за руската „любов“ към българите в  руската част на Бесарабия – руснаците ги колят и изнасилват, както и турчин не го е правил, три години преди да ни „освободят“.

Ето, това казах след онова слово  на 6 януари.  Сега е ред на следващото  и вероятно  ще чуем  доста неща от януарското.  Така сме решили – пред паметника на Ботев не е редно да говорим  по друг начин.  Страхуваме се, че много от поклониците ще захвърлят венците и ще си тръгнат. Голяма работа!  Но те са достатъчно страхливи за  подобно действие . Първо ще си сложат венеца и тогава ще си тръгнат. За да сме сигурни, че комунистите го имат за свой човек, фашистите също, демократите също, анархистите също. Затова беше и “Моят човек Ботев”.

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here