Стол в главата на мерзавеца и журналистиката е чиста

Политиците и журналистите са в един отбор, смята нормалният зрител, читател, или просто зяпач на процесите наоколо. В неговите очи те са просто едни мерзавци, които взаимно се обслужват. Така двете занимания се превърнаха в еднакво долнопробни и мръсни. Дори могат да спорят кое от тях се е овъргаляло  по-старателно в  боклуците.

Ако човек е слушал тази сутрин  депутата от ГЕРБ Антон Тодоров и Валери Симеонов  в студиото на Нова няма начин да не е изпитал гадене. Тодоров мина всякакви граници, за да покаже, че журналистът насреща  е обслужващ персонал и да не се опитва да се прави на нещо повече. Внимавай какво ме питаш, защото си риташ трудовата книжка, каза Тодоров на водещия Виктор Николаев. И както виждаш си сам, мястото на колежката ти е празно, а и тя се правеше на много смела, продължи Тодоров. Още малко и щеше да обясни защо е празно.  Трябваше и това да чуем, за да разберем, че за политиците няма спасение. Но как да спасим журналистиката. Ако тя изобщо иска това.

После Симеонов призова водещия да не клати държавата с хасковската история.

Политиците са свикнали да и им подаваш руло тоалетна хартия, а те често имат нужда. Тодоров и Симеонов си въобразиха, че за това са в студиото – да ги обслужат като в бръснарница. Когато не си получи  рулото  Тодоров се вбеси и се прояви като мерзавец. Но и се опита  да ни внуши, че отсреща стои също мерзавец, чиято съдба зависи от една по-силна шайка мерзавци.

Наложи се ГЕРБ да се разграничава с декларация от насилника, който се опита да обладае журналистиката  „през гащите“ – негов израз от парламентарната трибуна.

В този случай е редно столът на водещия да бъде строшен в главата на лицето политик. Никой нямаше да упрекне Виктор, ако  поне го беше приканил да напусне студиото. Крайно време е в едно студио да се разиграе подобна сцена, дори и батална, за да стане ясно къде е мястото на политиката и къде на журналистиката.

Мерзавците трябва да останат само от едната страна на масата. Но от другата да има журналистика, която не се чувства свободна на своето 135-о място по свобода.

Публикувахте от Valeria Chankova в 5 октомври 2017 г.

 

4 коментара

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *