931001

 

Когато юрист, историк и футболен рефер спорят какво да правим със стадион „Пловдив“, очевидно е, че резултатът не може да бъде добър , не може да има никакъв резултат дори. Но поредната политическа препирня  за стадиона идва да покаже, че няма каквато и да е идея за неговото с пасение. Той  се превърна в  предизборна дъвка преди няколко години и си остава такава. Нищо повече. Наивниците очакват нещо да се случи, защото годината била изборна. Точно затова обаче не чакайте никакъв резултат.  Стадионът е вкаран в политическото говорене  преди местните избори  и там ще си остане.  Ако се вгледате в останките му  – точна такава е физиономията  и на спорещите  – безнадежно остаряла. Има опити с някакъв партиен грим да се замажат бръчките, но  така само кикотенето се усилва.

Да предположим, че Славчо Атанасов  е ходил при премиера и той му е казал „Добре, имате 20 милиона ,но се разберете дали ги искате.“ Сега Славчо твърди, че милионите  се изнизали през комина на Общинския съвет и той такова чудо не бил виждал – как градът отказва 20 милиона. Ето ви опорна точка, която ще бъде разработена предизборно  и  този стадион така ще ви блъска по главите, че ще забравите дори санирането.  Някакви идиоти  не искат 20 милиона.  Тази идиотщина ще обслужи кампанията на Славчо Атанасов, но какво от това.  За предишната кампания  Стоичков дори доведе  някакви испанци, помпозен шум  наруши тишината  в  Пловдив, появиха се три-четири оптимистични четива и  след изборите отново се насладихме на тишината. Това се случва с този стадион, когато идват избори.

На последната  общинска сесия  историкът  Илко Илиев и юристът Слави Георгиев  крещяха срещу рефера Атанас Узунов , че 20 милиона са много пари  и пропускаме да видим  едно бижу край Гребната.  Узунов обаче видял много стадиони по света  и заел, че за 20 милиона може да си направим само подземния паркинг. Стадион за спартакиади ли ще правим или за Шампионска лига ? Ето го предизборния въпрос , който виси над главите ни  и е хубаво да се предпазим  от хвърчащи фалцети. За стадиона ще чуем пак след  две или четири години, ако изобщо искаме нещо да слушаме.

Всичко ще утихне, ако архитект  Валентин Маринов спре да говори, че с 20 милиона  ще имаме стадион от световна класа, защото ние  това искаме – световна класа.  Но защо да спира архитектът, ако  е убеден в думите си. Крайно време обаче  да убеди и нас, тъй като  ние не вярваме. Кои сме ние ли? Ами онези, които  толкова слушаха за този стадион, че 20 милиона за нищо ги нямаме. Те няма да стигнат и това е очевидно, какво като Борисов е казал, че щи ги даде. Представети си, че Ботев и Локомотив ритат с Хасково и Марек   срещу 20 милиона.  Да се гордеем или  горко да заплачем.  Но утехата е, че изборите идват и заминават. Тогава можем да чуем нещо по-примамливо – 50,60,70 милиона. Но всичко трябва да свърши до следващите избори.

Този стадион виси над главите ни и всеки момент ще срути, ако юристи, историци и  рефери  се дърлят за него докато не си осигурят още един мандат в Общинския съвет. Между другото, искането  общинските съветници да гласуват  тези 20 милиона  беше от три реда – моля ви, поискайте тези пари и не се интересувайте повече! И в предизборнита битка би трябвало да има някакво приличие. Няма, разбира се! Затова, като избиратели, да издигнем лозунга:“ Затворетe си устата!“

 

 

3 КОМЕНТАРИ

  1. Затова, като избиратели, да издигнем лозунга:“ Затворети си устата!“ / БУАХАХАХ като истински пловдивчани а , момчета ??!!

  2. До господин0 – ей маймуно… ти от кое село си бе?? Да не кажеш, че не съм ти разбрал сарказма…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here