На 28 октомври 2007 година Славчо Атанасов беше избран за кмет на Пловдив. Той печели на първи тур с 53,65%. За него са дали гласа си 59 143 избиратели от гласувалите в този ден 122 808 пловдивчани. Втори е Захари Георгиев от „Коалиция за Пловдив“ – доминирана от БСП, с 18,62%

Атанасов е избран като кандидат на коалицята „ГЕРБ – ВМРО-БНД“. Гласовете за общинската листа на ГЕРБ са 22775 – 13 общински съветници, а за ВМРО са 17 457 – 10 съветници.

Избран от ГЕРБ, Славчо заспа и оттогава не се е събуждал. До 2015 година твърдеше, че през 2011-а е излъган. После още четири години твърди, че е излъган и през 2015-а. Първият път губи от Иван Тотев с 2338 гласа, а втория с 1416. През тези години си въобразяваше, че още е кмет. Така се държа и като общински съветник, така се държи и като депутат. Просто е заспал.

Славчо не се е събуждал от 2007 година. Страх го е. Онова, което ще види, няма да му понесе. Рискът от дълга и тежка депресия е твърде висок. Затова и политическите негодници, които се навъртат около него, винаги имат в джоба си приспивателно. Яхнали са го здраво от няколко години, а той може да ги носи само така – заспал непробудно. И тъй като сега много се говори за модела еди-кой си, това е моделът на Славчо, който сега отново иска да ни пробута.

Това е една пловдивска приказка, чието разказване вече е неприлично – проява на лош вкус. Ясно е защо Славчо Атанасов не е вече кмет и няма да бъде. За неговия мандат е казано всичко, а и два пъти пловдивчани си казаха мнението за този мандат. За самия Славчо всичко приключи в края на 2008 година, когато се довери на политическите негодници, полудели за власт. Някои от тях все още са около него и затова не се е събудил. Същите, които се бяха клели във вярност на ВМРО, но бързо го пратиха на майната си, когато им се удаде възможност да докажат на всички, че са обикновени предатели. Те така пратиха на майната си и Пловдив.

„Ако има ръчно преброяване на бюлетините, аз ще съм кмет“, каза Славчо съвсем заспал след първия бой през 2011 година и след втория четири години по-късно. Негодниците, които го завлякоха на политическото дъно, обикаляха съдилищата и твърдяха, че техният клиент е вменяем и може да носи отговорност за делата си. Но той не носи никаква отговорност от 2008 година.

Славчо Атанасов беше поставен там, където му е мястото – в ъгъла на лявата глухота. Демократичен Пловдив не допусна ляв популист, с подкрепата на олигархичен кръг, да препречи пътя му към 2019 година, а и още години напред. И сега Славчо ще получи каквото заслужава – мястото на левите популисти е в ъгъла. Там на воля може да обяснява как ще сваля данъците и всичко ще бъде без пари.

Атанасов извървя своя път към ъгъла с усърдието на комсомолец и с търпението на един град. Но всичко привърши, най-вече търпението.  Изминаха осем години, в които Пловдив погледна толкова смело напред, че лозунгът за връщане на социализма, който размахва Атанасов, е интересен единствено за неговото копие, на което набучи Пловдив преди 10 години.

Такава е съдбата на лъжците и предателите.

И днес Славчо призовава пловдивчани да го подкрепят за още един мандат. Онези, които беше набучил на копието си. И още по-нахално твърди, че не влизал в партийни схеми. С една такава схема той извърши най-голямото предателство в новата политическа история на Пловдив. Беше 17 септември 2008 година – Вяра, Надежда и Любов. Обърна гръб на тези, които го избраха и целуна ръка на Гергов. Започна да действа моделът „Славчо“ – каквото каже чичо Гошо, това е.

Оттогава с бързи крачки се запъти към ъгъла. Първо се превърна в слаб и безволев кмет – марионетка на Гергов и хората му. После дойде копието, а накрая сам седна на него.

И онзи сламен кмет от 2008-а, заобиколен от същите хора, пак чука  по вратите и моли да бъде избран. Защо? Мандатът му имаше значение , колкото една градска тоалетна.

Надеждата е, че винаги ще има разумни хора, които ще посочат къде е мястото на лъжците и предателите.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here