Дали Славчо Атанасов може отново да седне на кметския стол след  осем години политическо изгнание? Ако питате хората около него, те са толкова сигурни в успеха, че не е нужно да се правят никакви прогнози – всичко е ясно, той е човекът!

Самият  депутат  е въодушевен от подобни приказки и ги подхранва със своите – управлявах с ниски данъци, бях социален кмет и ред подобни щуротии.Славчо е като латерна – каканиже едни и същи глупости. И никой не го пита – добре де, като данъците са високи, ти ще ги свалиш ли? И продължава да намила – приемен ден, приемен час, смяна на модела, който бил вреден не само за града, но и за държавата, прозрачност на управлението. И така ще е до 27 октомври – ще слушаме за пореден път как е заченала Дева Мария.

Падането от власт беше болезнено – с около три хиляди гласа. Дълго време Атанасов не искаше да повярва, че това се е случило. И като общински съветник се държеше като кмет, който редеше патетични слова от трибуната на Общинския съвет – така беше при мен, а вижте сега какво е. Тази риторика прикриваше жестоката болка от поражението.

Когато гардът му изглеждаше напълно паднал в битието на обикновен общински съветник, нов политически пирует го направи народен представител. Така, изглежда отново вдъхновен за политически борби, които, според него, са особено важни за държавата.

Атанасов започва още една обречена битка – с егото си. Той трудно приема решението на пловдивчани, от чието име обича да говори. Те решиха да го оставят извън местната власт, но той твърди, че са сгрешили и ги приканва  да си поправят грешката. Така политическото му поведние днес се превръща във водевил. Звучи като дефектна плоча, която е запецнала и повтаря едно и също. Кампанията му изглежда обречена, преди да е започнала същинската част.

Атанасов пропуска факта, че има сериозен проблем с пловдивчани и всеки опит за флирт с тях е обречен. Колкото и да ги ухажва,те помнят. А тяхната памет  ще е в основата на окончателното отстраняване  на Славчо от местната власт. Той подмени вота им и възмездието не закъсня. Дойде на власт с помощта на ГЕРБ, а падна с помощта на БСП, която  той любезно  допусна до важни властови ресурси. Това  е политическото безвремие  за Пловдив, което намери израз в неповторимата карикатура на създателя си – до набученото на копие споразумение с правителството.

Само че съдбата на пуяка, който иска да лети, е ясна. Хапнал от фекалиите на бика и кацнал на първия клон, после пак и хоп на втория клон. Така се оказал на върха на дървото, но фермерът го забелязал и го свалил с един изстрел.Изводът е, че с такива фекални номера може да стигнеш върха, но не и да се задържиш.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here