В България след падането на прозападното правителство на Кирил Петков се заговори за „пълзящ пропутински реванш“. Ще се случи ли той ще покажат предсрочните избори, насрочени за 2 октомври, пита Генадий Габриелян за Радио „Свобода“

Правителството на лидера на „Продължаваме промяната“, „харвардския младеж“ Кирил Петков се задържа на власт седем месеца и половина. Създадената от него четирипартийна коалиция беше взривена от утрапопулистката платформа „Има такъв народ“, формално заради разногласия по повод бюджета. Краткото управление на Петков и неговите съратници демонстрира тяхната солидарност с общоевропейската позиция в международната политика, включително войната в Украйна, а също така и действителна нетърпимост към всепроникващата корупция. Така, за пръв път на бял свят излязоха зашеметяващи данни за контрабанда на хора и товари на граничния пункт „Капитан Андреево“ на границата с Турция. Тези операции са носили на мафията приходи от близо 1 милиард годишно.

„Газпром go home“

Но вотът на недоверие към правителството и последвалата оставка спряха хода на историята. Техническото правителство, назначено от президента Румен Радев се зае с демонтажа на наследството от предшествениците им. За броени часове беше създаден кризисен щаб за решаване на проблемите в енергетиката, фактически за сметка на връщането към руските енергийни доставки.
По-рано България беше сред първите европейски страни, които отказаха да плащат по действащите договори с рубли, така както поиска Москва.
Това заложи мината под правителството, смята самият Петков.
Новият премиер Гълъб Донев (специалист по социална политика с армейска жилка) направи мрачно изявление за „хаос и разруха, царящи в енергийния сектор. Изходът от енергийната криза в България, по думите му, може да бъде само един – възобновяване на преговорите с „Газпром“, за да бъде „минимизирана вредата, нанесена от предишното правителство“. Договореностите на Петков във Вашингтон за доставка на сгъстен газ бяха обявени за съмнителни и недостатъчни. В добавка, служебният кабинет се опитва да забави въвеждането в експлоатация на интерконектора с Гърция под предлог, че има трудности със сертифицирането му.
Нагнетяването на атмосферите около газовия сектор изглежда толкова слабо обосновано, че предизвика антиправителствени протести само три дни след началото на работата на новия кабинет. На 5 август протестиращи скандираха в центъра на София “Газпром gо home”, “Тук не е Москва”, “Позор за слугите на Кремъл и Путин”. “Газпром” не е просто доставчик или търговец, той е геополитическото оръжие на Русия, която се намира в жестока конфронтация не само с Украйна, с ЕС и НАТО, но и с целия международен ред, на който е основан нашият начин на живот“, подчерта един от организаторите на протестите, съпредседателят на партия “Демократична България“ Христо Иванов. 
“Газовите” протести ще продължат. “Ние не искаме да бъдем зависими от “ГаZпром” и да финансираме безобразната война на Путин!”, пишат техните организатори в социалните мрежи.

Чиновниците гледат откъде духа вятъра

Другата сфера на първостепенно внимание на новото правителство е уж бедственото положение на българската армия. Тук ясно се вижда външнополитическият подтекст: такъв  аргумент трябва да изглежда легитимна причина за неучастието на София в помощ на Киев. 
Започна и разговор за това, че в България не съществува собствено „стратегическо разузнаване“. „Необходимо е да бъде внедрен в МС апарат, който да дава достоверна информация на ръководството на страната“, заяви в интервю Боян Чуков, представен като експерт по национална сигурност.
Такъв пробен балон едва ли би се появил на бял свят, ако проруски настроеният президент Румен Радев не разчиташе на идването на власт на лоялно към нето правителство с нова подконтролна спецслужба.

Генералът от ВВС Радев, дирижиращ поредното служебно, тоест, свое правителство, умее да се справя: само за първите три дни в спешен порядък бяха уволнени 60 високопоставени администратори. След това бяха сменени 25 заместник-министри, мнозинството от тях кадри на българската соцпартия, която в последно време развали отношенията си с държавния глава. В креслата на областните управители също седнаха 25 нови (от общо 28). Мнозинството от новоназначените имат в CV-тата си армейски чин или стаж в апарата на МВР.
Поведението на чиновниците, дори дребните, служат като барометър. „Властта в България се променя“, казал един от тях на Евгений Чупов, активист на обществената организация „Ние сме за свободна Русия“ (България), когато той се поинтересувал за съдбата на Алексей Алчин. Москва поиска да бъде екстрадиран 46-годишният бизнесмен, който вече пет години живее напълно законно в България, заради неплатени данъци в „особено големи размери“.
Характерното е, че това се случва след като на 26 февруари Алчин изгори пред руското консулство във Варна паспорта си, а след това прие в дома си семейство на украински бежанци. „Сега на неговото дело беше даден ход подозрително бързо“, отбелязва Чупов.
На първа инстанция съдът вече реши да екстрадира Алчин в Русия, макар че остава някаква надежда на обжалването. С открито писмо до президента Радев да не предава Алчин се обърнаха група известни журналисти, университетски преподаватели и общественици.

“Корупцията и руското влияние са едно и също”

Анализирайки корените на сегашната парламентарна криза трябва да си спомним интервюто на бившия премиер Кирил Петков за лондонския The Times, дадено дни преди да напусне поста си. 
По думите му, той си е създал силни врагове, когато е прекратил зависимостта на България от доставките на руски газ и добави:
“Ние обуздахме корупцията на места, но открихме, че имаме много по-сериозен враг: руското проникване. Ние не разбирахме, че корупцията и руското влияние всъщност са едно и също. Корупцията е най-добрият инструмент на външната политика на Москва на Балканите“.
Ако говорим за друг горещ проблем – войната в Украйна – то, както пише Георги Лозанов, „в България дебатите по повод двете гледни точки към войната – сякаш те могат да бъдат равни – показват не само, че много хора още нищо не са разбрали, но и това, че има хора, които чакат победата на Путин, за да дойдат на власт.
Освен искрен трепет пред Кремъл, българите притежават и здрав разум, отбелязва публицистът Димитър Попов.
“80% искат да бъде запазено членството в ЕС и 61% – в НАТО. 

„Ако Русия продължи да ни скърца със зъби, те веднага ще си спомнят, че България е в НАТО и с две ръце ще гласуват да останем там. Но сърцето…то мечтае за руската кал, горите на Коми (много българи са работили там в дърводобива и са печелили добре), “Москвича” и евтиния салам, за съветските вестници. Типично раздвоение на разум и чувства, в което, за съжаление, се корени източникът на политическите трагедии”.
Важно е да бъде спряна пълзящата путинизация, заявяват от Атлантическия съвет в България. 
„Пропутинските кръгове в България са тези, които са заинтересовани българското общество да остава бедно, корумпирано, пропито от организирана престъпност и притиснато от олигархичните кръгове“, се казва в изявлението. 

На 2 октомври ще се проведат не просто избори, това ще бъде референдум за това, накъде ще продължи да се движи българската държава, смятат наблюдатели.
Почти сигурно в НС ще влезе новата прокремълска партия на бившия премиер Стефан Анев „Български възход“.
Президентът Радев ще продължи да компрометира сътрудничеството на политическите партии, за да докаже тяхната неспособност да се договарят и да подготви почвата за превръщането на България от парламентарна в президентска република.
Но засега и партия „Продължаваме промяната“ остава в горните редове на електоралните прогнози.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here