Нов шеф на Стратегическия съвет към президента Румен Радев стана един от продуктите на Александър Лилов – онзи починал вече политик с лепнат несполучливо медиен етикет „Стратега”, който искаше някакъв нов, по-добър комунизъм от тодорживковския.

Става дума за Александър Маринов, бивш „Майстора”

(агентурния му псевдоним като съдържател на явочна квартира), бивш ръководител на Софийската организация на БСП, бивш основател на социалдемократическа партия (Български социално-либерален съюз), бивш съпартиец, макар и за кратко в коалиция с бившия политик Александър Томов (наричан още Лупи), настоящ политолог. Според редица източници и медии – добър приятел на застреляния Георги Илиев от борческата ВИС.

Досегашните лица

Първият шеф на Стратегическия съвет на президента беше Иво Христов, който сега освен депутат е и виден член на движение „Русофили”. Вероятно така Румен Радев е отдал дължимия данък на среди в БСП и на генерал-лейтенанта от руското разузнаване Решетников, очертал чрез своя Институт профила на кандидатурата му.

Досегашният шеф беше Калоян Методиев. Неговата политическа кариера започна в СДС, през младежките организации на Европейската народна партия, при раздялата на Иван Костов със сините и той се раздели с тях, както и с Иван Костов, после премина през една недоизносена либерално-консервативна партия (Общество за нова България), сетне акцентира на политологията и от юни миналата година пое ръководството на стратегията на Президентството, която криволичеше през бурните политически ветрове, задухали у нас.

Изхвърлянето на Калоян Методиев вероятно е свързано и със значимото му участие в родна политическо-аналитична структура, от която някои нишки водят към подгонения най-сетне най-виден роден български едър „бизнесмен” Васил Божков-Черепа.

Личната намеса на шефа на руското разузнаване Сергей Наришкин след посещение в Дубай и срещата му с шейха в операцията за спасяване на олигарха компрометира не само институции (съответно и лица) с подозрения за финансова свързаност с Черепа, но чрез тях компрометира и самия Румен Радев. Така че смяната беше неизбежна.

Смяната и новата стратегия

Въпросът каква ще е тази нова стратегия на президента вече може да се счита за достатъчно изяснен.
С това назначение най-сетне Румен Радев декларира ясно своите външнополитически приоритети – дистанцираност от Запада и НАТО, резерви към ЕС и добри отношения с Русия.
И освен това, което вероятно е и целта на новото назначение – стремеж към държавен патернализъм (бел.: бащинска опека) над обществото.

Назначаването на Александър Маринов е показателно за открития вече завой към нова политика. Маринов е известен с острата си критика към всички разноцветни власти, упражнявали се у нас. Известен е с оценките за криминалния характер на прехода още от самото му начало. Ще отбележа, че за човек, имащ илюзиите за по-добър социализъм или облечена в кадифени ръкавици негова форма, подобна критика е нормалния логически избор.

Радев  – ала Путин

Според мен с назначаването на Александър Маринов президентът негласно заявява амбицията си за български образ ала Путин.Вероятно на фона на кризисните процеси сега и в бъдеще идеята на дейността на Съвета е да се търси път към пропрезидентска република или поне към засилване на президентските правомощия.Изборът на новия шеф на Стратегическия съвет подсказва именно за такъв завой.

И досегашният шеф на президентския съвет Каляон Методиев имаше идеите за просветен тоталитаризъм (представян като тип Сингапур), но сингапурската обществена доктрина, довела до разцвет на онова общество, няма нищо общо с идеологиите тип „бащицата”.
Считам, че до няколко месеца Стратегическият съвет на президента ще представи тази концепция, облечена в приемлива форма за обществото – нещо като “национален проект” (да го наречем така) за промени и развитие на България.

Анализ на журналиста Григор Лилов във Фейсбук

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here