Революцията преди 20 години – вината на БСП за националната катастрофа остана в архивите

 

На 10 януари 1997 г. недоволни граждани, призовани от Конфедерацията на труда „Подкрепа“, от сутринта започват да обсаждат Народното събрание. Часове по-късно президентът д-р Желю Желев (чиито мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, с което формално нарушава Конституцията, но показа ясна политическа воля. Конфедерацията на труда „Подкрепа“ призова към национална политическа стачка и към гражданско неподчинение. След известно колебание ръководството на СДС отправя същия призив.

Денят е петък и към 12.00 ч. Парламентът е блокиран от протестиращи граждани с искане народните представители да напуснат неговата сграда. Масово се скандира: “Напуснете парламента!“ и „Червени боклуци“. Но депутатите от БСП отказват да напуснат Народното събрание. Част от народните представители на СДС напускат сградата, а друга – остават вътре в нея. Новоизбраният президент Петър Стоянов се обръща към протестиращите с призив да се разотидат и да избягват крайните действия, като обещава честно управление. Като аргумент произнася и популярното в този период обещание, което най-често преди него дава лидерът на СДС и бъдещ премиер на страната Иван Костов: „НЯМА ДА ВИ ИЗЛЪЖЕМ!“ Но независимо от призивите на политици от ръководството на СДС гражданите атакуват Парламента и се стига до сериозни инциденти между тях и полицията подкрепена и от вътрешните войски. Има ранени.

На 14 януари се провежда важно заседание на Националния координационен съвет на СДС. На 22 януари  Петър Стоянов встъпва в длъжността си на президент. На 28 януари президентът връчва на БСП мандат за съставяне на правителство. На 4 февруари БСП връща мандата. Подписано е споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир.

На 12 февруари 1997 г. президентът Петър Стоянов назначава служебно правителство с премиер кметът на София Стефан Софиянски, разпуска с Указ 37-то Народно събрание и обявява предсрочни парламентарни избори на 19 април.

Първото решение на служебния кабинет е за въвеждане на валутен борд в България. Първият парламентарен акт на спечелилите изборите Обединени демократични сили е приемането от 38-то Народно събрание на предложената от лидера на СДС Иван Костов Декларация за национално съгласие. В нея няма и помен от „народния гняв“. Приема се въвеждането на Валутен борд. Говори се за „справедливо разпределение на социалните тежести на реформата“, за „ускорено и реално възстановяване собствеността на земеделските земи и създаване условия за ефективното им използване“, за „решителна борба с престъпността и особено с организираната престъпност и корупцията, независимо от политическия цвят, на всички нива и власти в държавата“. Обещава се „отваряне на досиетата на политиците, висшите магистрати и администратори“, за да се неутрализира тяхната зависимост от бившите служби за сигурност. И се приема като стратегическа цел пълноправното членство на България в Европейския съюз и в НАТО.

Въпросът за „вината“ за БСП и нейни функционери за националната катастрофа остава в архивите. България поглежда към своето бъдеще, в което виновниците за националната катастрофа и грабителите на националното богатство предстои да станат „честни бизнесмени“ и олигарси. Досиетата няма да се отворят „веднага“, а и когато започнат да се отварят това ще става избирателно. Така досието на договорилия „националното съгласие“ нов лидер на БСП Георги Първанов остава скрито от обществеността, макар да е известно на премиера Костов, и на Директора на националната разузнавателна служба ген. Димо Гяуров. Това прикриване осигурява и бъдещото избиране на Георги Първанов за президент на България. Няма и лустрация. „Няма да ви излъжем“ не се случва. Честната и справедлива промяна не се осъществява. „Мирната революция“ на „националното съгласие“ и на договорената промяна, обаче отворя вратата на България за членство в НАТО и ЕС и стабилизира икономически, страната. Но оставя горчивият привкус за несправедливост и демагогия на т.нар. „преход“, за побългаряването му, което означава задкулисни договорености и запазване на икономическите и политически позиции на тези, които многократно са вкарвали в катастрофа България. А това се отразява негативно през следващите години и страната ни и днес продължава да бъде последна по стандарт на живота сред страните членки на Европейския съюз и НАТО.

vek21press.com

Един коментар