„Патриотите“ са по-кресливи, по-дръзки в изказванията си, по-нахални дори в политическото си общуване. Идва им отвътре, тъй като живеят с усещането, че те са най-големите патриоти. Голям патриот си, ако си в Атака, ВМРО, НФСБ. Извън тези структури може да обичаш страната си, но не интересен. Да не говорим за нелегалните паравоенни формации, към които има учудваща търпимост, а и са въоръжени на всичко отгоре.Тяхното патриотарство е по-близо до „Нощните вълци“ на Путин, отколкото до някакви български ценности.

И така, нашите патриоти обичат да веят байрака. Така направиха и при коалицията с Бойко Борисов. Сега байраците са три – на Атака, на ВМРО и НФСБ. Вече има пълна непоносимост помежду им, тъй като не могат да се разберат чий байрак е по-патриотичен. Или чий воевода е по-чист и кристален.

Националният патриотичен цирк е вече и в Пловдив, макар че тук той има история. Още когато хората на Славчо Атанасов напуснаха Каракачанов и основаха партията НИЕ. Тогава сегашният депутат от ВМРО Александър Сиди нарече Атанасов предател, а по-късно и смешен кмет. Последваха компромиси в името на въображаема победа на Атанасов на местните избори през 2015 година и на депутатското блогополучие на Сиди през 2017-а.

И пак дойде време патриотите в Пловдив да си кажат кой е предател и кой много смешен. Тук Атака няма, поне няма представители в ОбС, напълно е разбита. И патриотарската баница трябва да се разпредели  между ВМРО и НФСБ. Първите се заиграха със „Съюз за Пловдив“на Дани Каназирева  и заедно дадоха пресконференция по повод извънредната общинска сесия, която ще разглежда дйността на „Пловдив 2019“. Чисто политическа акция, прикрита зад интереса на обществото към Фондацията. Това подразни другата половина от патриотичната коалиция в местния парламент  – пиар акция, недопустимо политизиране на проблема, не бяхме се разбрали така, скочиха хората на Славчо Атанасов, водени от общинския съветник Слави Георгиев.

Напрежение между ВМРО и НФСБ в Пловдив има от самото създаване на коалицията и това е заради различното отношение към Славчо Атанасов. Тя така и се казва коалицията – „Коалиция за Славчо Атанасов ВМРО и НФСБ“. Онези, които му викаха предател и смешник, си плюха в лицето за местните избори преди четири години, а после той стисна зъби и се съгласи Сиди да е втори в депутатската листа.

Време е компромисите да приключат и да стане ясно кои са предателите и смешниците. Политическата логика сочи, ако противоречията са непреодолими, двете формации да изкарат свои кандидати за кметските избори. Ако е общ кандидат, да ликвидират проблема – Славчо, който вече има две загуби на гърба си. Ако само вдигат пушилка, което е по-вероятно, рискуват вкупом да станат смешни наесен. Тогава ще е късно да се правят на герои и да ни обяснават колко смешен бил кандидатът им, но спазили партийната дисциплина.

Въпросът е дали патриотарите в Пловдив могат да изкарат фигура за кмет, различна от компрометирания Славчо Атанасов. И да бъде избираема. Изглежда нямат решение на този въпрос. Твърде вероятно е Александър Сиди пак да забрави какво е говорил за „най-смешня кмет“ срещу по-дългосрочни политически дивиденти , а Славчо да бъде жертван за трета поредна загуба.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here