От позициите на БСП и НФСБ лъха на смърт

Почти едновременно правителствена и опозиционна партия си позволиха открити цинизми. „Възродителният процес още не е получил адекватната си историческа оценка“ и „Народният съд е необходимо и неизбежно правосъдие“ са чудовищни изрази. От тях лъха на смърт

…достойнства — родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци…

Шекспир, Сонет 66

Скандалите станаха наше всекидневие и човек не смогва да реагира на всяко безобразие. Нарочно ли е това? Да не би властите и изобщо публичните лица да се опитват да ни доведат до абсолютно претръпване, за да ослепеем и оглушеем за престъпни идеи и практики? Декларацията на БСП за т. н. „народен съд“ и позицията на НФСБ за т.н. „възродителен процес“са две прояви на един и същ свиреп ревизионизъм. Те просто плачат за съд, протести, бламиране и край на всяка публична дейност за авторите си.

Не, тук няма място за толерантност, не става дума за диалог. Диалогът е възможен само при легитимност на разбиранията, а тук тя липсва. Вместо нея има риск от повторно насаждане и приемане на опасна омраза. Плурализмът изключва античовешки схващания, а демокрацията си има закони. Скверни мнения като тези двете биват инкриминирани в една правова държава.

„Възродителният“ процес

Партията на вицепремиера Валери Симеонов в нарочна позиция възразява срещу излъчването на филма „Откраднати очи“, защото в него е показана гибелта на дете от българската мюсюлманска общност. Само по себе си това възражение е цинизъм, но продължението, че този период „още не е получил адекватната си историческа оценка“, е вече безподобна наглост. Така нареченият „възродителен“ процес изобщо не е Възродителен. Самото му име произлиза от папките на ДС и от безчовечните публикации на „Работническо дело“. Става дума за насилственото преименуване на стотици хиляди български граждани, за отнемането на личната и религиозната им свобода, завършило със смърт, омраза и загубата на над триста хиляди души за страната ни. Това е последното голямо престъпление на комунистическия режим и то определено има своята адекватна историческа оценка – етническо прочистване.

Неинформираната част от публиката и циниците от правителствената партия могат да си направят историческата справка. През 2012 г. българското Народно събрание в нарочна декларация нарича „възродителния“ процес точно по този начин, етническо прочистване. Но съпартийците на човека, прогонил възрастна жена през границата, не държат на истината. Насърчавани в цинизма си от слабостта на нашето гражданско общество, те си въобразяват, че отвратителната им подмяна ще мине. Има обаче една стара максима: можеш да мамиш всички за кратко или някои за дълго време, но не можеш да мамиш всички през цялото време. Няма власт, основаваща се на измама, която да остане трайна. Престъпният ревизионизъм ще се сблъска със своите последствия. И е важно ясно да се повтори истината, че става дума тъкмо за престъпен ревизионизъм.

„Народният“ съд

На първо място, това не е съд, а саморазправа. От историческа гледна точка става дума за продължение на съветските псевдосъдебни чистки от 30-те години, но вече на нова територия. Новоорганизираният сталинистки репресивен апарат на окупирана България унищожава естествените лидери на завладяната ни държава.Достатъчно е говорено за мащаба и жестокостта на т. нар. „народен“ съд. Но не трябва да се пропуска и елементарния факт на неговата незаконност. Марионетното правителство на Отечествения фронт, легитимирано само от присъствието на съветската окупационна армия, не може, а не се и опитва да защити това кърваво зрелище чрез уж „възстановената“ през 1944-46 г. Търновска конституция. Самите комунисти не държат на законността и с присъщата си студена практичност свиват рамене при липсата ѝ. Тяхната пропаганда обаче продължава да действа на две нива – едновременно омаловажавайки нуждата от легитимност и тръбейки, че тя все пак била спазена.

Първото твърдение е шокиращо, а второто – обикновена лъжа. И двете издават презрение към морала, като това е поразително ясно изразено от самия Георги Димитров:

„Никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“.

Ето тези ужасяващи думи повтори БСП в наше време. Но това е само историческата страна на събитията. Има и човешка (също недостъпна за умовете на нашите уж „реформирани социалисти“), а има и политическа.

Макар и късно и с недостатъчна сила, през 2000 г. отново българското Народно събрание приема Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Този закон все още е действаща част от нашата правна система и опитите на БСП да саботират минутата мълчание в памет на жертвите на тоталитаризма, както и да реабилитират „народния“ съд, на практика са престъпление по неговия смисъл. Чл. 2 (1), ал. 3 от закона гласи:

„Ръководствата и ръководните дейци на Българската комунистическа партия са отговорни за:… безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения „Народен съд“…“

Двете твърдения на НФСБ и БСП би трябвало моментално да доведат до огромна гражданска реакция, която да унищожи всякаква обществена тежест на тези две партии. Тук не става дума само за тях, а и за съпротивителните сили на нашия народ срещу опитите за реабилитация на фалиралия тоталитарен режим. Националсоциализмът и национал-комунизмът твърде много си приличат, за да бъде оставен който и да е от тях да се развива безнаказано. И двете явления са морално изродство.

Манол Глишев, „Площад Славейков“

Един коментар

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *