Госпожо Стоянова, образованието е сред основните акценти в предизборната програма на ГЕРБ, като изпреварва дори развитието на пътната инфраструктура. Случайно ли е това?

– Основният приоритет на ГЕРБ е българските граждани да се чувстват истински европейци – както материално, така и духовно. Това може да се гарантира само от една богата държава, а богатството идва с развитието на икономиката. Няма как инвеститорите да дойдат, да се построят нови производствени мощности, да се развие туризмът, ако нямаме хубави пътища. Затова започнахме с магистралите – в Южна България, и особено в Пловдив, сме свидетели на интензивен икономически растеж, предстои да изпълним важни инфраструктурни проекти в северозападната част на страната.

На дневен ред сега излиза проблемът с необходимите за индустрията кадри. Затова образованието става номер едно сред приоритетите ни.

– Нима е толкова зле положението с кадрите?

– Икономиката е важен фундамент, но осезаема пречка за по-интензивното ѝ развитие е именно липсата на кадри с необходимата квалификация и образование. Не става дума само за инженери и други висши специалисти, а за хора грамотни и възприемчиви за специализираните обучения, които провеждат работодателите.  Затова от първостепенно значение стават инвестициите в образованието на нашите деца. Въпросът не е само за пари, а за дългосрочна политика в тази посока.

Трябва да започнем от най-малките в детската градина, защото много голяма част от българските деца в малките населени места от уязвими групи изобщо не посещават градина,  после и училище – много от тях не могат да четат и да говорят правилно български. Държавата има лостове за въздействие,  но е важна и ролята на семейството. Говоря за промяна в мисленето на родителите, така че да ориентират децата си към реално образование и към специалности и професии, които да са полезни за тяхната реализация. Това се отнася не само за предучилищното и средното образование, а и за висшето образование, защото в последните години и там има инфлация на знанията и уменията, които получават студентите.

– На теория звучи убедително, но как ще стане на практика?

– Чрез съвместни програми между работодателите и висшите и средните специализирани училища, които да отговарят на изисванията за работната сила, необходима за съответния регион.

В Пловдив сме пионери в тази област. Има много инициативи. Някои от тях са вече реализирани и дават резултати. В момента тук са ситуирани  над 300 фирми за аутсорсинг и IT услуги. Пловдив е на четвърто място в Източна и Централна Европа в развитието на тази високотехнологична индустрия.  Над 5000 млади хора работят в сектора и получават средна заплата над 2000 лв. Проблемът сега е в липсата на специалисти с подходящи знания и умения. Община Пловдив дава пример за стимулирането на тази индустрия на иновациите, която същевременно дава  висока добавена стойност и оптимистична перспектива за младите.

– Какъв е примерът на Пловдив?

– Вече 30 студенти се обучават в новооткритата специалност „софтуерно инженерство“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Това се случи благодарение на съвместната инициатива на Община Пловдив, Пловдивския университет и сдружения на IT компаниите. Всеки от партньорите помага на студентите, като общината им заплаща таксите. Повечето от  тях са бесарабски българчета, а другите 10 са младежи, постигнали високи резултати на различни олимпиади и конкурси. Постигнатото в Пловдив с общите усилия на общината в лицето на кмета Иван Тотев /ПП ГЕРБ/, образование и бизнес показва вярната посока на пътя, по който трябва да се върви. Това е пример за далновидна политика при прогнозираната вероятност, че България  може да има нужда от човешки ресурс.

– ГЕРБ няма ли  да връща сънародниците ни от чужбина?

– ГЕРБ винаги ще работи за българите, независимо в коя точка на света се намират. Не споделям предизборните популистки партийни  заклинания, че нашите деца не трябват да ходят в чужбина или ако са там, да ги връщаме тук. Светът е отворен и всеки има свободата да отиде там, където смята, че ще намери своята най-добра реализация. Вече няма желязна завеса и бодлива тел по границите – българите са свободни да отиват и да се връщат. Както нашите деца свободно пътуват из Европа, както европейските деца могат да предпочетат да отидат в Америка, така и ние трябва да отворим нашата граница за трудова работна сила за онези наши българи, които от векове живеят на други територии. Завоевание на демокрацията е децата ни да пътуват и да се реализират където пожелаят и в това не виждам нищо лошо. Те остават българи. Ние нямахме такова право на избор. За съжаление, най-бавни са промените в мисленето…

Защо споменавате мисленето, когато говорим за икономика?

– Защото мисленето не може да се промени с приет от Народното събрание закон. За да постигнем истинска качествена промяна в образованието, увеличението на учителските заплати няма да е достатъчно. Предстои дълъг, упорит, непрестанен смислен разговор в обществото, за да се преодолее отглежданият десетилетия наред манталитет  „Учи, мама, за да не работиш“. Родители ми заявяват очи в очи: „Не искам детето ми да става стругар.“ Защото по-възрастните свързват тази професия с неатрактивна работна среда и хвърчащи метални стружки. Но в съвременните предприятия днес така наречените стругари работят на свръхмодерни компютри, трябва да са добре образовани и да владеят чужди езици. Знам, че тази промяна ще стане – и колкото по-бързо, толкова по-добре. Разчитаме на помощта на неправителствени организации и най-вече на все по-бързо развиващата се индустрия. Със сигурност този процес ще продължи и ще бъде необратим, ако на предстоящите парламентарни избори, които ще се състоят на 26 март, българските граждани дадат своя глас за №11 в интегралната бюлетина.

1 коментар

  1. Мендо, БКП-откачена труженичке, кога поне със завършен 3-ти клас ?

    И тая текезесарка ще ми говори за образование….

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here