Крастава жаба в тенджерата, ако не сте селянчета от Банкя

 timthumb
Към целувките на публично място  трябва да бъдем  по-скоро снизходителни, отколкото ентусиазирани.  А винаги правим точно обратното – аплодираме някои, които се целуват публично, защото смятаме, че  така  изразяват вътрешната си свобода  и  обществото трябва да види това. Не сме така благосклонни към онези, които вършат същото, но тайно. Дори ги заклеймяваме, без да имат отношение към живота ни.
Имаше една публична целувка – между Станишев и Местан, която срути държавата. Така  с голямо закъснение подобни целувки  се покриха с ореола на  лицемерието и напълно заслужено. После целуващите се отрекоха от деянието си , колкото да затвърдят впечатлението,  че не бива да се целуват, когато им се повръща.
Пепа Деведжиева и доц. Димитър Шишков също се целунаха в  „Тримонциум“, за да  покажат колко се обичат  „Демократи за силна България“  и „Движение България на гражданите“. Отстрани  гледаше Радан Кънев и  сигурно си е мислил нещо за Меглена Кунева. Ако тази целувка има последствията на онази от Орлов мост, Господ да ни пази. Все още не знаем.  Но да предположим, че  целувката е символът на единен Реформаторски блок и всички трябва да разберем това. Репортерите, които провокираха тази сцена с топлата целувка, вероятно усетиха, че ги будалкат, но зрелището изисква да се запази мълчание и  да се догледа докрай. Аз пък съм сигурен, че ако госпожа Деведжиева и доц. Шишков се целуваха тайно някъде, последиците за града  щяха да са по-видими и вероятно по-добри. На такива  целувки имам повече вяра.
В  подобни случаи винаги разказвам историята за тариката Джони.  Той пожелал атрактивна дама и след дълго дърпане сключил следната сделка: „Пускам на пода 2000 долара и се навеждаш да ги вземеш – каквото свърша през това време, толкова“.  По-изгодна оферта дамата не била чувала. Тогава тарикатът Джони пуснал на пода 2000 долара на дребни монети.
Така е и с публичните целувки. Не бива да имате чак толкова доверие на хора, които искат да ви го начукат. В политиката лицемерието е направо задължително и спокойно може да спестим партийните целувки. Радан Кънев  изглежда сериозен и смислен човек, който едва ли вярва, че целувка пред камерите  е спасението на Реформаторския блок. Няма вид и на човек, който би се хвърлил в обятията на някого, и то публично. Е, и да се е хвърлил, нито е публично, нито сме разбрали.
И сега вижте каква огромна разлика има между публичните политически целувки  и сцената, в  която една крастава жаба се мята в тенджера с гореща вода.  Сцената спокойно може да бъде наречена „Целувка с крастава жаба“. Вероятно ще предизвика погнуса, но там някъде се крие и онова, което все ни бяга – иронията като убиец на лицемерието.
Ако господин Кънев  каже, че Бойко Борисов  е едно селянче от Банкя, скандалът е неизбежен, а и правителството е паднало след пет минути. Ако самият премиер каже, че е „селянче от Банкя, което пак идва да изтегли каруцата“, това е политическа оценка. Може да има 50  нюанса на лицемерието, но тази фраза  няма достойнствата да се намърда вътре. Тя е неосъзнат бунт срещу публичните целувки.  Нещо като номера на Джони, само че вместо 2000 долара, пускаме в тенджерата крастава жаба, увеличаваме температурата и тя няма да разбере  как и защо умира. Това може да се случи с държавата, ако не се направи нещо важно.  Говорейки по този начин, на Борисов не му трябва да се целува с когото и да било, още по-малко публично.
Добре, целувката на Деведжиева и Шишков  няма претенциите да е център на Вселената. А и Джони не се навърта наоколо, ако специално не бъде повикан. Номерът е тя да не остане в бутафорния си сюжет. Винаги е късно  когато разберем, че сме излъгани.
По-важно е, че група хора се събраха  да протестират срещу „Кремълската агресия  в България“. Те искат ясни  доказателства, че сме в ЕС и НАТО.  Ако някои опитат с публична целувка да докажат, че това е вярно, ще бъдат обесени край „Александър Невски“.
4 коментара