И в най-смелите си фантазии трудно можем да си представим подобна картина – Косово ни мачка на футбол. Така ни мачка, че не знаем къде се намираме, сякаш срещу нас играят 11 копия на Меси.  В  понеделник вечер изглеждахме като футболно джудже пред едни футболисти, които Европа тепърва опознава, но вероятно ще ги опознае добре, както е опознала  и нашите, които вече сериозно доказват, че нищо повече не бива да се очаква от тях. Толкова са им възможностите – да паднат само с 2:3 от Косово, който вече в очите ни изглежда като „гранд“.

Да, гранд е, когато играе срещу нас. Невъзможно е да го бием. С това чалга поколение, напълнило и националния ни отбор , е наистина невъзможно. Изглеждахме толкова нелепо в последните 20 минути, че отборчето, което формираме всяка неделя с приятели, сериозно би се опълчило на българските национали.

Не им достигнало физическа подготовка, нямали въздух накрая. И какво сега – да ги окайваме ли, да ги съжаляваме ли, да им съчувстваме ли? Те нали това работят – да имат въздух, да могат да подават топката, да вкарват голове, да изглеждат добре на терена, да бият поне Косово, ако не Германия и Англия.

Преди време писах, че какво от това като Балъков ще смени Хубчев. Нищо, разбира се. Картината е една и съща, изпълнителите едни и същи, срамът един и същ. Най-голямото постижение беше, че сме се сборили с Косово. Каза го Хубчев след първия  мач в Прищина. И тогава едва устискахме реми, но сме се сборили здраво.

Така му лепнаха етикет на този отбор – сборва се. За футбол няма смисъл да се говори, но вече и за борба е твърде смешно. Как да се сбориш с отбор, който те е хванал за гушата и те разхожда из терена, за да следиш отблизо екзекуцията си.

Тъжно е, но това е положението. Който иска повече, сбъркал е отбора. Това определено не е неговият, ако има големи очаквания. Не се нахвърляйте на тези момчета. Оставете ги да бъдат звезди в своя си свят, това го могат. Те не са длъжни да ни възхищават , да ни ентусиазират, да ни опияняват. Важно е, че се възхищават от себе си.

И Балъков така постъпва. И след мача с Чехия, и след косовската епопея той каза, че е доволен от момчетата, изпуснали сме шансовете си, колкото сме ги имали, но все пак сме станали за смях. Едва сме си мърдали краката в последните минути, призна Балъков. Но не бива да се превръщаме в непоправими песимисти. Тези момчета обичат да казват след подобни нелепи изпълнения, че гледат напред. Но никога не казват какво виждат там, на хоризонта. Сигурно виждат как стават световни шампиони, но не ни казват.

А ние, тъй като не гледаме чак толкова напред, се опаковаме с видяното в понеделник вечер, подсмърчаме  и чакаме кога пак ще ни кажат, че е важно да се гледа напред. Напред, не в обувките си, съветват нашите смели футболисти. Наистина добър съвет – погледнем  и виждаме, че за тях там няма нищо.

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here