Този спор ще продължи. И тази година на 3 март се питаме същото, както и минала година по това време – защо, по дяволите, празнуваме националния си празник точно на тази дата. Нищо особено не се е случило тогава – две империи подписват мирен договор без участието на етнически българин, без никой да пита какво мислят българите по този въпрос, имат ли те някакви претенции. Защо 3 март? Защо се радваме на свободата си пред паметника на руски император?

Очевидно е, че това е празник на русофилите и то на онези от тях, които отдавна са се отказали от България. А в Пловдив те не зачитат нито политическата, нито историческата коректност. Тогава защо да бъдем коректни към тях. Днес те стигнаха върха на своята наглост, като си позволиха да съединят българското и руското знаме. Какво търси руското знаме на българския национален празник? И това се случва пред погледа на областен управител, председател на ОбС, районни кметове. Един от тях да каже: „Дошли сме да отдадем почит на загиналите в Руско-турската война, махнете го това знаме“. Нищо – отишли са там да ги видим, да спазят протокола, да проявят уважение, но и да изтърпят това издевателство. И го търпят всяка година, без да гъкнат.Онези съединяват знамената, както искаха да ни правят съветска република, а ние сме отишли да им ръкопляскаме. Това докога ще продължава?

Затова сигурно е дошло време за промяна, вместо да коригираме историята. На 3 март би трябвало да отдадем почит на загиналите в Руско-турската война на наша територия и толкова – вечна признателност за подвига на тези хора, който стана причина след години да я има и държавата България. И да припомняме непрекъснато, че свободата ни не е подарък. И по-мили са ни българските възрожденци, проправили пътя на свободата, а не имперските амбиции на Русия.

Заради русофилски изпълнения като днешното, петицията на български граждани от март 2018 година за промяна на националния празник е валидна и за март 2019, както и за март 2020 – нормална реакция срещу  разединението, което сее 3 март.

“Тази дата се представя повратно пред народа като ден на освобождаването на България от османското владичество. А реално на 3 март 1878 година в селището Свети Стефан се подписва предварителен оговор между две евроазиатски империи, с който се прекратява войната помежду им и се уреждат взаимоотношенията им. При подписването на договора не е допуснато участието на българи, а резултатът от него е заменянето на османската власт с руска окупация. Не може това събитие да е национален празник”, се изтъква в мотивите към петицията.

И докато българското знаме е съединено с руското, ректорът на Пловдивския университет Запрян Козлуджов говори за Санстефанския символ. „В пространството на Санстефанска България се оглежда нашата кръв, нашата земя и смисълът на нашата национална съдба. Затова историческата памет за Санстефанското възкресение, вградена в тържественото отбелязване на всеки Трети март, е безсмъртен български патриотичен символ“.

Козлуджов дори говори за „изпълнен исторически дълг на „Третия Рим” към неговите средновековни цивилизатори“. Оставаме с убеждението, че той самият е дал идеята двете знамена да се съединят.

Ако така се заблуждаваме и обезсмисляме собствените си достойнства, да оставим двете знамена съединени, а ректорите на българските университети да преподават руската версия за най-важните дати от българската история. Те така са свикнали и това могат.

1 коментар

  1. Поредната сбирщина олигофрени. На тая дата се чества капитулацията на тоалетната Раша пред България и съюзниците й, подписването на Брест/Литовският мирен договор, чрез който се появяват на бял свят Литва, Латвия, Естония, Украйна.

    Без лустрация ще си я караме така завинаги – постоянно носещи тея дебилни паразити на гърба си.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here