За патриотарската банда рекетьори има лек – предсрочни избори

Ако Каракачанов, Сидеров и Симеонов са патриоти, какви са останалите български граждани – антипатриоти, полуидиоти или пълни нещастници. Сигурно е така, тъй като неприлично дълго търпят тези тримата  да узурпират патриотичните чувства на българина, а са най-обикновени политически търгаши с патриотарство.

Ако имаме претенциите също да сме патриоти, трябва да питаме тези тримата дали това е възможно. Трябва да ни одобрят за патриоти. Ако нямаме документ от тях, сме най-обикновени мушмороци, които не разбираме величието на техния патриотизъм.

Въпросът вече е сериозен. Докога ще бъде търпяна тази троица, която действа като рекетьорска банда, увесила се на гърба на Борисов и му шепне за стабилност. Дори пловдивският депутат от ВМРО Александър Сиди каза, че без ГЕРБ не може да има управление, но без „патриотите“ няма да има стабилност. Само не уточни какво няма да има без патриотарите във властта.

Когато се сформираше коалицията, Сидеров се беше сврял в миша дупка, признал величието на Борисов. Каква по-голяма стабилност  от това – Сидеров да признае Борисов. Така не му се налага да се крие от камъните на тълпата с пластмасова маса на главата, както в бунтарските години.

Преди година написах, че не е сериозно Борисов да прави кабинет с тези, които лягаха по турската граница. Смятах, че подобен избор не съществува. И комромисът е грандиозен.  Преди това обаче левият екстремист Александър Симов се изцепи, че с удоволствие би се изпикал на паметниците на репресираните от комунизма. Така компромисът започна да изглежда поносим.

Една година по- късно Сидеров иска да бута кабинета. Първо, че някои министри не му вдигали телефона, а сега – ако одобрим Истанбулската конвенция. На Сидеров са му натиснали копчето и той не крие на кого служи. Подписването на конвенцията е по-скоро символичен акт, който ни приобщава още повече към цивилизования свят. Но „патриотите“ са нашите плашила – отиваме по дяволите, ако подпишем. Какъв цивилизационен свят, като Сидеров продължава като латерна, че трябва да преосмислим добре какво правим в ЕС и НАТО – мястото ни било в Евразийския съюз. Иначе Сидеров е за стабилност, издевателствайки над българите, които не са такива патриоти като него. Той демонстрира, че съвсем е отписал българските си коалиционни началници. Така един ден ще отпише и коалицията.

Каракачанов съвсем затрива армията ни с безумни идеи, коитоспират реформирането й – връщане на казармата, доброволна наборна служба, ще ремонтираме „Миг“-овете. Сякаш е на служба в руското военно министерство.

Рамбо Симеонов управлява с огнени декларации и това е част от образа му на борец за свобода и правда. Те могат да минат и за нескопосана хуморески, но тези дни постави под съмнение и същността на Възродителния процес по повод филма „Откраднати очи“- „периодът още не е получил адекватната си историческа оценка“.

И тези тримата били най-големите патриоти в държавата. И тъй като са прекалено велики, не си говорили напоследък – изясняват си чия кръв е по-руска.

Предсрочните избори не са страшни. Рекетьорската банда рано или късно ще ги предизвика, затова не бива да се отлагат дълго. Докога Борисов ще им цепи басма, не е ясно – и той е запленен от идеята рекетьорите да се чувстват стабилни.

След година в управлението Сидеров, Каракачанов и Симеонов са на път да ме направят почитател на дълго коментираната широка коалиция ГЕРБ – БСП, от която с удоволствие бих повърнал, ако се позова на Сашо Симов. Хубавото е, че дребните рекетьори ще изчезнат, ще останат само големите. Първо в централната власт, а после и в местната.

 

Един коментар

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *