Пловдив отбелязана 166-ата годишнина от рождението на Стефан Стамболов на едноименния площад пред сградата на Общината. Слово за държавника произнесе професор-доктор на историческите науки Людмил Спасов от ПУ „Паисий  Хилендарски“.

Пълният текст на словото:

Стефан Стамболов е роден  на 31 януари 1854 г. в Търново. Той е седмото от общо 11  деца на Никола Стамболов и Евгения Хаджииванчова.Тогава едва ли някой е предполагал, че това момче, проговорило и проходило на третата си година, един ден ще преобърне историята на своя народ и държава. Стамболов израства край  Янтра и историческите хълмове Царевец и Трапезица буен, непокорен, безстрашен. Негови съученици в Търновското петкласно училище са посветилите се на революцията Иларион Драгостинов, загинал през 1876 г. на 23 години, Иван Панов Семерджиев, Филип Симидов.

Стамболов  отказва да се подчини на баща си, да тръгне по утъпканата занаятчийска пътека – чирак, калфа, майстор. Отива в Русия. Учи в Одеската семинария, но на втората година е изключен заради връзки с руски революционери. През 1874 г. се озовава в обетованата за българските хъшове влашка земя и заедно с Ботев започва да пише бунтовни стихове: „Не щем ний богатство, не щем ний пари, а искаме свобода, човешки правдини… Напред да вървим, България от робство да освободим.”  След гибелта на Левски, на 20 години, Стамболов е избран за главен апостол. На 21 години той организира Старозагорското въстание, а на 22 години Априлското въстание, превърнало се в героична прелюдия към Освобождението и създаване на Третата българска държава.

На 29 август 1878 г. по инициатива на Стамболов в Търново е учреден първия Комитет „Единство”, а в началото на октомври с.г. е вдигнато Кресненско-Разложкото въстание. Той решително се обявява в подкрепа на провъзгласеното на 6 септември 1885 г. в Пловдив Съединение. Стамболов изработва  стратегията на българската държава по македонския въпрос, а  тя е „реформи и автономия за Македония”. През 1890 г. са извоювани два берата за екзархийски митрополити в Охрид и Скопие, а през 1894 г. – във Велес и Неврокоп. Същата година успешно е решен и въпросът за българските училища в Македония.

В най-новата история на България няма друг политик, който да е бил депутат, председател на Народното събрание, регент и министър-председател. На 33 години Стамболов става премиер в изключително сложна ситуация – ширещо се разбойничество, стопанска разруха, разделено на  „фили” и „фоби” българско общество. Налага се да  предприеме мерки – ограничаване свободата на печата, въвеждане на смъртно наказание и пр., които не могат да бъдат квалифицирани като демократични. Но нека изтъкнем и малко известният факт, че Стефан Стамболов е държавникът, който е най-конституционен по изключително важния въпрос, за зачитане на народния вот. При неговото управление са касирани  най-малко депутатски мандата.

Стамболов е всепризнат първостроител на България. Неговото правителство поставя началото на индустриалния протекционизъм. Сключва първите външни заеми и търговски спогодби. Ефектът от тях е не само икономически, но и политически. С нарушаването на Берлинския договор са направени важни стъпки към утвърждаване на българския суверенитет. През 1888 г. е изградена  отсечката Вакарел – Цариброд и Виена е свързана с Цариград, откупена е линията Русе – Варна, създадени са Българските държавни железници.  В началото на следващата година е приет Закон за „направа на портовете Варна и Бургас” и построяване на линиите Бургас – Ямбол и Каспичан – София – Кюстендил. Желанието на Стамболов е железопътната мрежа да обхване и българските земи  извън България.

По време на Стамболовото управление финансовият министър Григор Начович предлага да се организира общобългарско земеделско-промишлено изложение в Русе. По настояване на дипломатическия агент в Цариград Георги Вълкович, считан за дясната ръка на Стамболов, се решава изложенията да са две: в Русе и Пловдив. Оказва се, че единствено Пловдив е подготвен за тази цел. През юни 1891 г. арх. Йосиф Шнитер  завършва градоустройствения си план за Пловдив, като 200 000 град с индустриална зона и паркови пространства.  Изграден е и магистрален водопровод. Това се оказва решаващо и на 15 август 1892 г.  княз Фердинанд, Стамболов и Начович откриват в Пловдив общобългарското земеделско-промишлено изложение. В продължение на 80 дни градът  се превръща в стопанска столица на България.     

Уважаеми дами и господа, Стамболов е държавникът, който обвързва икономическия просперитет на България с развитието на образованието. През 1888 г. е създадено Висше училище в София. През 1891 г. е приет Закон за народното просвещение. С него финансово се обезпечава  българското учебно дело. С държавни стипендии се изпраща да следват български студенти в Европа. По повод на това Стамболов казва: „Ние няма да учим бедните, а способните”.

Тезата, че Стамболов  е бил краен русофоб, не е издържана. По време на неговото управление са направени четири опита за помирение с Русия, които са провалени главно по руска вина. Стамболов е българофил и е безкомпромисен към всеки, който накърни честта и достойнството на българския народ и държава. През 1891 г. той не се съобразява с режима на капитулациите и изгонва от България френския журналист Шадурн, защото публикува в западния печат статии с антибългарско съдържание. Стамболов дава се разбере, че не чуждите правителства, а българското правителство ще определя кой може да пребивава и кой не в България.

Ще завърша словото си, както преди 6 години на този прекрасен площад: Като държавник Стамболов  поема рискове и отговорности, които са непосилни за другите. В това отношение той е ненадминат и до днес. Годините отминават, спомените избледняват, но Стефан Стамболов трайно остава в националната ни памет. С делата си за модернизирането на България и утвърждаването на българската суверенност той ни прави горди, че сме българи. 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here