Джо Байдън може би ще бъде избран за президент след преброяване на бюлетините, но Доналд Тръмп не е напълно победен. Сегашният президент успя да мобилизира най-малко 68 милиона американски избиратели, тоест с 5 милиона повече в сравнение със спечелените от него избори през 2016 г. Факт е, че тръмпизмът никак не е случайно явление на американската електорална сцена или интерлюдия в Белия дом, а трайно политическото развитие в САЩ, независимо кой ще се настани през януари в Овалния кабинет, пише в свой коментар авторитетното издание “Монд”. 

И ако Байдън спечели, той ще трябва да се съобразява с тази трансформираща сила, която вече го принуди да преориентира предизборната си кампания към работническата класа и нейните икономически тревоги. Байдън ще трябва да се съобразява вероятно и със Сенат, доминиран от републиканците, където към вчерашния ден оставаше да бъдат разпределени пет места и който ще може да блокира негови решения. Ще трябва да се съобразява и с Камара на представителите, в която мнозинството на демократите намаля. И преди всичко ще си има работа с една Републиканска партия, която бе дълбоко променена под влиянието на Тръмп и се превърна в инструмент на крайната поляризация, характерна днес за американското общество.

Силата на тази динамика ще зависи отчасти от ролята, която ще си отреди Доналд Тръмп, ако бъде принуден да напусне Белия дом през януари, след три месеца на предаване на властта, които в този случай може да се окажат бурни. Личното влияние на този политик, излизащ извън нормите, неговата харизма и ефектът, който той има върху своята електорална база, са важен фактор за неговата популярност, въпреки че той доста разчиташе на престижа и лостовете на президентството, за да постигне това. Трудно е да си представим, че Тръмп, въпреки че е на 74 години, ще реши да се оттегли на спокойствие в имението си в Мар-а-Лаго във Флорида и да изчезне от политическия пейзаж.

Дори и без Тръмп да е на власт, резултатът, който той постигна в щати като Охайо, Флорида, Тексас и Айова, подсилен от представянето на републиканските сенатори, отказали се от традиционно умерената линия на Голямата стара партия и възприели тръмпизма, говори за дълбока промяна.

В сравнение с 2016 г. тръмпизмът е пуснал още по-силни корени в селските райони с преобладаващо бяло население и в малките градове. Екзитполовете потвърдиха какви са характеристиките на твърдия електорат на Тръмп – в голямата си част бял (86 процента срещу 62 процента от избирателите на Джо Байдън), не от големите градове, по-притеснен от икономическата криза, отколкото от здравната, дължаща се на пандемията, много враждебно настроен към изказванията на левите активисти по въпроса за полицейското насилие.

Още през 1999 г., когато обмисляше идеята да се кандидатира за Белия дом, Тръмп отбеляза, че нито един от тогавашните кандидати не говори за “работниците или за работниците от центъра”. Той превърна тази категория в своя електорална база, която четири години не му изневери и която той разшири още повече, спечелвайки и немалка част от латиносите.

Демократическата партия очевидно не си взе поука от тази стратегия, която коства победата на Хилари Клинтън през 2016 г.
Това не променя факта, че ако Тръмп съумя да спечели половината от американския електорат, това стана до голяма степен с помощта на националистическа демагогия, постоянни напрежения, пренебрежително отношение към институциите и безсрамни лъжи. Защото тръмпизмът е и това: метод, който отеква отвъд пределите на САЩ.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here