Точно в полунощ на 31 декември срещу 1 януари камбаните в целия свят ще забият, фойерверки ще заблестят, за да отбележат настъпването на Новата година. Минута по-рано държавният глава пожелава на нацията щастие и благоденствие.

Така е, откакто се помним. Но откъде тръгва традицията държавните глави да отправят новогодишни послания? Оказва се, че тя прави точно 90 години.

През 1932 г. британският крал Джордж V става първият монарх, който се обръща към сънародниците си с радиопослание за Новата година. Коледните обръщения стават традиция няколко години по-късно – от 1939 г.

Първото обръщение на кралица Елизабет II е излъчено в радиоефира през 1952 г, а по телевизията – 1957 г.

Първото телевизионно излъчване на обръщение за Рождество Христово и за Нова година е било в Германия през 1952 г.

През 1949 – 1969 г поздравление към сънародниците си за Рождеството е правил канцлерът, а за Нова година – президентът. През 1970 г. двамата първи мъже се разменили за празниците.

Паметна в историята на новогодишните приветствия е новата1987 г. Тогава лидерите на Съветския съюз и на САЩ правят обмен на посланията – Михаил Горбачов поздравил американците, а Ронълд Рейгън – съветския народ.

В България още княз Александър Батенберг решава да придаде европейски нюанс в посрещането на Новата година. За празника е бил изготвян специален Княжески манифест, четен първоначално от глашатай, а впоследствие отпечатван като афиш. Цар Борис III модифицира идеята и прави новогодишно обръщение на офицерския бал във Военния клуб. А през 1931 г. то било отразено от репортер на „Родно радио”.

Веднага след 1944 г. нацията е посрещала Новата година без пожелания от най-високо ниво.

През 1959 г. обаче проф. Саздо Иванов, ректор на Политехниката, за пръв път прочита новогодишно приветствие в ефир, като за целта е използвано експерименталното телевизионно студио. Година по-късно приветствие към нацията отправя Димитър Ганев, председател на президиума на Народното събрание.

Най-дълго българите е поздравявал за Нова година Тодор Живков – от 1971 до 1989. На 31 декември 1971 г. той съобщава: „Животът стана по-добър“.

Втори по брой с новогодишни послания към нацията е Георги Първанов, който бе начело на страната десет години. Д-р Желю Желев е отправил шест новогодишни послания като държавен глава.

Всеки президент се стреми да бъде запомнен с нещо.

Макар че хората обикновено запомнят гафовете. Президентът Росен Плевнелиев искаше да бъде оригинален и затова се обърна към нацията от библиотеката на СУ “Св. Климент Охридски”. Случката обаче се запомни не с новаторството, а с това, че във видео-клипчето, което покриваше думите на президента, се появи не родният Балкан, а американските Скалисти планини. И на следващата година Плевнелиев се върна при класиката – прав пред герба.

Гафовете не подминаха и Първанов. И то за новата 2007 г., първата “европейска” година на България. На площад “Княз Александър I Батенберг” никой не чу какво изрича държавният глава. Известно време Първанов, чието слово се излъчваше на запис, само мърдаше устни. После звукът “дойде”, но изчезна картината.

Президентът Румен Радев има шанс да се изравни с Първанов по брой на поздравите, отправил ни на Нова година. Тази нощ той ще ни поздрави за пети път, но тъй като спечели втори мандат, му предстоят още толкова поздрава.

Да се надяваме, че този път държавният глава ще се спре на по-ведро послание. Защото от досегашните му обръщения към нацията навръх Нова година сме запомнили с не празничния им тон. Президентът обикновено наблягаше на борбата с корупцията и несвършената работа на правителството. Миналата година все пак пожела: “Нека напредваме към онази България, в която децата ни ще искат да остават!”

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here