Декорацията Радев – паун в килера

Румен Радев иска да съгласуват с него освобождаването на главния секретар на МВР, а трябва да съгласуват когато го назначават. Радев иска да ходи на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, а по конституция външната политика на страната се определя от правителството. Може да отиде, както миналата година, но това трябва да го реши кабинетът. Сега кабинетът е решил, че Радев няма никаква работа там. А и защо да ходи чак до Ню Йорк, като призивите за бунт срещу правителството може да си ги отправя и от София.

За президентите без реална власт има други сбирки, като тази в Литва. Там президенти от 12 държави си говореха за разни работи, но дали ще станат сериозни работи зависи от правителствата им. Те идваха и в Пловдив, водени от Росен Плевнелиев.

Това е положението, с което Радев не е съгласен и постоянно се мръщи. Предполага се обаче, че е бил наясно с декоративните президентски пълномощия още преди да се разсърди. Но никой не може да го спре, ако иска да гледа мач на волейболните национали или гимнастичките с надеждата, че ще поискат да се снимат с него и да даде автограф. Но и там не му обърнаха внимание.

Никой не може да го спре да поздравява участниците в русофилското сборище на язовир „Копринка“. Никой не може да го спре да насъсква хората с обещанието, че ще им решава проблемите. Как? Никой не може да го спре да провокира протести, на които разни екземляри са облечени от главата до петите в руски атрибути, както беше в неделя.

Затова се е самозаключил в политическия килер.

Никой не ти пречи да имаш висок рейтинг, когато нищо не зависи от теб и не си длъжен да взимаш непопулярни  решения.

Никой не го спира Радев и да изкаже позиция по важен за обществото въпрос. Както го направи Плевнелиев за руските атаки срещу България. А Радев непрекъснато повтаря, че се е врекъл на БСП и ще възражда партизанското движение.

Конституцията  му е дала декоративна функция. Съществен нейн недостатък, ако ще произвежда декорации. Декорацията Радев е добър пример, че има нещо сбъркано. Проблемът се усложнява от поведението на самите декорации – заявяват бурно претенциите си за власт, а тя не им се полага.

Най-голямото постижение на Радев досега е, че се превъртя на висилката в пловдивско поделение. Никой президент преди него не го е правил. Ако това е достатъчно за бъдещ политически проект с негово участие , значи пред себе си имаме поредния политически паун.

2 коментара

Добави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *