Никой не вярва на червените, на другите русофилски партии, на паравоенните банди, сформирани около олигарси. Затова не е възможно „Велико народно въстание“, организирано от подобни типове, да успее. Затова и опитът на 2 септември се оказа катастрофа, макар че бяха счупени няколко полицейски глави.

Проблемът на едно въстание е в лидерите му. През септември 1923 година комунистически метеж взима хиляди жертви, а организаторите му – Георги Димитров и Васил Коларов бягат първи. Докато в България избиват съмишлениците им, подкокоросани да отидат на явна смърт,  двамата пият кафе на гарата във Виена.

Днешните лидери на анонсираното „народно въстание“ са с доказано червено потекло, радели за дружбата с Кремъл, на руските енергийни проекти, или направо искат излизането ни от ЕС и НАТО. Като  „Отривното трио“ – Бабикян, Хаджигенов, Минеков  – червена номенклатура, Радев, Манолова, Р. Петков, Костя Копейкин.

На 9 септември 1944 година превратът успя под ботуша на Червената армия. Иначе куража на шумкарите стигаше да ограбят някоя мандра или от засада да застрелят полицейски началник. Червеното въстание се случи после – срещу собствения народ.

Как тогава да успее „Велико народно въстание“, организирано от потомците на онези, които взривиха църквата „Св. Неделя“, хвърлиха народа си в самоубийствен метеж, а после му организираха и Народен съд.

Младите „въстаници“ по улиците трябва да знаят с кого си имат работа, освен ако не са закърмени с червен биберон. Останалите все още имат памет и я демонстрират когато се опитват да ги въвличат в подобни авантюри.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here