Бареков – срамът на пловдивската политика

barekov-nadqna-maska-v-efir-52828

 

В последните си публични изяви  Николай Бареков изглежда съкрушен, или по-скоро посърнал. Опитва се да държи главата си изправена, но с печален образ на прецакан човек. Избягва да гледа в очите отсреща, тъй като няма вече защо – съвестта му е похарчена, макар и доста скъпо. Провалът е очевиден, срамът също. Политик от Пловдив никога не е дамгосван  толкова жестоко. Той, изглежда, разбира това, свил се на кълбо в брюкселското си убежище.

Но срамът не е само заради политика Бареков. Ами журналиста Бареков? От екрана той ни убеждаваше , че не е толкова лошо  да се превърнеш в пачавра, ако цената си заслужава. Това обяснява и политическата му съдба – едно петно и нищо повече. Човек, който за една вечер може да смени приятелите си, заслужава и политически съратници със същия морал. Те бързо го предадоха  и сега трият срама от челото. Ето тези предатели ваяха първо журналиста Бареков, а после оформиха политика Бареков. Провалът е един и същ. Срамът е за всички. И особено за онези 11 процента, които му повярваха на евроизборите. Достатъчно е да станеш евродепутат, ако попаднеш на 200 000 наивници, гладни за зрелище.

Всъщност, тези 11 процента старателно излъскаха фасона му, но и го засилиха по пързалката с неподозирана сила. В крайна сметка трябва да сме им благодарни, тъй като ни отърваха от едно кречетало.  То първо искаше да връща името Народна Република България, а после се обяви за монархия. Наистина голям срам.

Европроцентите, които подготвиха по-късния провал, отприщиха фантазиите на новия политик и, ако си спомняте, той искаше да ви е министър- председател, нищо друго. Тогава той много напомняше на ранния Жорж Ганчев, а и по-късния  – когато окончателно беше станал за смях. Друг играч на сцената – Волен  Сидеров, се изказа точно така за Бареков – щял да има съдбата на Жорж Ганчев. Далеч по-добре е да има съдбата на самия Сидеров, макар и с маса на главата.

Бареков  действаше като телефонен измамник  защото знае, че баламурниците никога не свършват.  Майките искат повече пари за децата си, пенсионерите  по-високи пенсии, а всички останали- още пари върху заплатата си и България да стане световен шампион по футбол.  Следователно всички искат Бареков. А и той признаваше, че иска всички. Така се появиха  достатъчно обстоятелства да бъдем въвлечени в гигантска измама, която се крепеше на пълноводна кредитна линия. Това беше политическа пирамида, в която дори и първите участници не печелят. На подобни пирамиди у нас им казват политически проекти. След като има  и проект „Бареков”,  означава, че  държавата е в огромно колебание – дали да се остави да бъде насилена от  този проект или просто да се самоубие.

Сега ни е смешно, но как, по дяволите, толкова много хора могат да се вържат на подобни брътвежи- циганите тръгват под строй към реанимираните Строителни войски, абитуриенти се натискат да отбият редовната си военна служба, Белене  поема старите си функции, а Местан, Станишев, Борисов и Сидеров са вече в затвора.

Добре, да се посмеем тогава. Шантавелниците от  „Монти Пайтън”  си направиха бъзик с английския национален отбор по футбол преди световното в Бразилия. Те написаха химн на отбора, използвайки песента „Винаги гледай светлата страна на живота. Идеята на комиците е  запалянковците да останат весели и след неизбежния провал на техния отбор. Песента се изпълнява от разпънати на кръст хора, като посланието е да съхраним оптимизма си и в най-безнадеждните ситуации.

Ето от това имаме нужда,  когато  поредният проект се провали. Това е измислен филм. Идиотската песен на на „Монти Пайтън“ върши повече работа. И какво сега –  да се утешаваме , че 11 процента  на избори не произвеждат  министър-председател, а само работник от поддръжката. Тук започва и драмата- никой не те бръсне за слива, но 10-те процента ти се виждат като 100. Искаш да са 100 и си повтаряш, че са 100. Това бе едно от виденията на  Жорж Ганчев. Накрая той се усамоти с китарата си и сега  твърди, че е  щастлив.

9 коментара