Аха и лифт на Бунарджика

Новият план за управление на тепетата допуска  строителство на въжена линия

Колектив от Варна представи своята оценка  за хълмовете

Колектив от Варна представи своята оценка за хълмовете


План за управление на тепетата, поръчан от общината и изработен с една цел- реализиране на проект за лифт на Бунарджика. Така граждани определиха представената на обществено обсъждане тази вечер документация за управление на Бунарджика, Младежки хълм и Данов хълм. Природозащитници остро се възпротивиха срещу отворената вратичка за изграждане на въжена линия в плана за Бунарджика. Те са категорични, че едно подобно съоръжение е нецелесъобразно, тъй като хълмът е нисък, ще доведе до разрушаване на скална маса, до сеч на дървета, замърсяване на зелената зона и рязко повишаване на шума. Екипът от консорциум  „Геопонт- Чухъл”, изработил плана за управление на хълмовете, се защити обясни, че не знае за
конкретни инвестиционни намерение и проекти за въжена линия. Ръководителят  Людмил Икономов обаче се изпусна, че с така изготвената документация се допуска изграждането на такова съоръжение и това е изцяло политическо решение в последствие.

А нас, нас няма ли да питате, скочи половината пленарна зала на общинския съвет. След което противниците на тази идея пожелаха да разберат какъв експерт е г-н Икономов, който е от Варна и е представител на Консултантски център за устойчиво развитие, част от консорциума „Геопонт- Чухъл”. След кратко увъртане той рече: Инженер корабостроене и механика на флуидите. Това тотално взриви обсъждането, тъй като повечето присъстващи очакваха срещу тях да седи експерт по оценка на въздействието върху околната среда, каквато е и целта на плана за управление на тепетата. А именно-  развитие и опазване на биоразнообразието в защитените територии.

Залата се усъмни, че целта на оценката  е да допусне строеж на лифт

Залата се усъмни, че целта на оценката е да допусне строеж на лифт

praznik-bunardgika-vyrha

Обсъждането започна привидно спокойно, като Дончо Ангелов от екипа, изготвил плановете за трите хълма, обясни детайлно какви са били целите на работата им, какво са установили докато са я извършвали и какви са заключенията им. А именно- че в защитените територии не може да има ново строителство на нито един от хълмовете, с изключение ремонт на бюфета под върха на Бунарджика и възстановяване на заведението на Сахат тепе в автентичния му вид. Категорична е забраната за строителство, разрушаване и изземване на скална маса, уточни той.  И бе попитан как с реализиране на идеята за построяване на лифт няма да се разрушават скали и
дали това не е ново строителство на практика. Нямаме конкретика по този въпрос. Ние допускаме възможности за непешеходни маршрути, за да се реализират туристическите цели за тепетата, обясни той. И уточни , че става въпрос за атракционни влакчета, които да се качват по Бунарджика. Но после вмъкна и въжената линия. Инвестиционен проект за това обаче не сме виждали. Знаем, че има идея за въжена линия, която да свързва парковата част с мемориалната, но нищо повече, каза още той. Идеята е да съвместим природата и туризма. Търсят се начини за достъп с минимално въздействие на околната среда, допълни го инж. Икономов.

След края на дебата много от противниците на строителството по тепетата подчертаха, че не са срещу съживяването на съществуващия бюфет на Бунарджика например, но са твърдо против на лифт на хълма. Тепетата трябва да се изживяват пеш, а не мързеливата, категорични са те. Инж. Константин Бобоцов повдигна въпроса за достъпа да хълмовете за хора в неравностойно положение и предложи решението му- електромобили с минимален шум и въздействие върху околната среда

В крайна сметка  от  представения доклад, който е поръчан от общината през май миналата година става ясно, че освен лифт, има възможност да бъдат възстановени рестораните на Бунарджика и Данов хълм.

На  трите хълма има множество защитени растителни и животински видове, сред които близо 300 вида лечебни растения, влечуги като смок-стрелец, зелена крастава жаба и кримски гущер, както и 14 вида прилепи, черен пор, невестулка, къртици, мишки, плъхове и др. В следващите няколко месеца предстоят още обществени обсъждания.

Преди две години идеята за лифт на Бунарджика беше лансирана от кмета Иван Тотев. За да се построи лифт,  той трябва да е предвиден в Плана за управление на обекта. Със своя заповед от май 2004-та година, тогавашният министър на околната среда и водите Долорес Арсенова утвърждава такъв план, който е предоставен на Община Пловдив и РИОСВ за изпълнение. В този план обаче не е предвиден строеж на такова съоръжение, което означава, че ако сегашният министър на околната среда не промени Плана за управление на Бунарджика, то община Пловдив няма да има законово право да го построи там.

Бунарджика е обявен за природна забележителност през месец декември 1995-а година. Това е защитена територия, на която е забранено всякакво строителство, с изключение на поддържане на съществуващи сгради, алеи и паркови съоръжения. Под ударите на закона попадат и действия като разрушаване и изземване на скални маси, унищожаване или увреждане на естествената и парковата растителност, палене на огън и паша на домашни животни.

Освен всичко друго, Бунарджикът е и Паметник на парковото изкуство. За да се започнат нови строителни дейности на него, освен нов план за управление, ще бъдат нужни съгласувателни процедури на поне две министерства – на културата и на околната среда и водите, както и становище от РИОСВ – Пловдив.

Ако има лифт , той ще е с дължина от 400 метра  Идеята, която е залегнала в новия 10-годишен план за управление на хълма, предвижда въженото съоръжение да тръгва от площадката пред Летния театър и да стига до самия връх.