Днес е поредната годишнина от героичната смърт на Васил Иванов Кунчев, останал в народната памет като Левски.

И си мисля, че отбелязвайки това, последното нещо, до което трябва да се докоснем, е патетиката.

Левски не заслужава това. Не заслужава помпозности и венци.

Не заслужава стихове и снимки. Не заслужава лигав, еднодневен патриотизъм.

Не заслужава клиширани думи и заглавия. Не заслужава!

Единственото нещо, което може да се направи за него днес, е да му се извиним.

Искрено и дълбоко, лично.

Защото ние го предадохме и го предаваме непрекъснато.

И това продължава вече 144 години, откакто го няма.

Предаваме го, ей така, и окото ни не мига. По български, с удоволствие.

Предадохме го и го заловиха на Къкрина.

Предадохме го, като оставихме близките му да си отидат в мизерия и отчаяние.

Предадохме майка му.

Предадохме и републиката – чистата и святата.

Неговата.

Неговият идеал за национално обединение и достойнство, също предадохме.

Предадохме всичко, до което се докоснахме. И това продължава вече 144 години.

Предаваме, предаваме, предаваме…

Затова днес трябва да му поискаме прошка и, ако може, да ни извини.

Той ще го направи, защото знае, че сме нация от предатели.

Тодор Кръстев, юрист

коментар във Фейсбук

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here